Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Видин – една многовековна приказка

Крепостта "Баба Вида"
Снимка: wikipedia.bg
Видин е от градовете, край които от векове минават важни пътища. Разположен на стратегическо място край голямата река, той е бил значимо селище в различни исторически епохи. Недалече от днешния град са открити древни тракийски поселения. На територията на Видин обаче най-старите останки са от римския период, от началото на ІІ век. Римската власт изгражда тук крепостта Бонония. Внушителните й стени са ограждали около 200 декара площ.

Бронзова глава на млад мьж – II в.
Тази крепост, за съжаление, се намира в най-гъсто заселения днес квартал на Видин – Калето, и там ние трудно можем да провеждаме системни археологически проучвания
– казва в интервю за Радио България Фионера Филипова, директор на Историческия музей във Видин. – Но са открити отделни сектори от крепостната стена и осем от прилежащите към нея кули с диаметър 20 метра, както и някои сгради във вътрешността на града. Сега имаме намерение да продължим проучванията си в най-запазения сектор на античната Бонония. Сред най-ценните артефакти от нея в нашия музей е бронзовата глава на млад мъж, за която се смята, че е изображение на император Траян.

През римския период Бонония е сред най-силните крепости в тази част на империята. Археологическите проучвания показват, че градът не е бил фатално засегнат от опустошителните иначе аварски нашествия през втората половина на VІ век. Вероятно удобното му разположение край реката и високите му укрепителни съоръжения са привлекли в него славяните. Така към VІІ век тук вече има солидно славянско поселение. Учените смятат, че то е било включено в Аспарухова България.

© Снимка: www.vidin.bg

Крепостта "Калето" – Стамбул капия.

Западната граница на българската държава в онези векове се е смятала за твърде спорна, но със сигурност се знае, че Видин влиза в нейните предели – пояснява Фионера Филипова. – По времето на Първата българска държава Видин е център на една от десетте области в нея, а от ІХ век вече има и епископия.

За големината на средновековния град са показателни летописите на хрониста Йоан Скилица. В тях се съобщава, че когато византийският император Василий ІІ дошъл да го превземе през 1002 година, заварил тук огромни крепостни стени. Обсадата продължила осем месеца. Това се случва в тежък за България период. 16 години по-късно страната ни пада под византийска власт – чак до 1185 година, когато е освободена с въстанието на болярите Асен и Петър. Колкото до Видин, в края на ХІІІ и началото на ХІV век той е управляван от Михаил Шишман – родоначалник на последната българска династия преди падането на България под османско владичество. То е улеснено от факта, че страната е разединена. В Търново царува Иван Шишман, във Видин – брат му Иван Срацимир. Видин е завзет от османците в 1397-ма. В началото на ХV век в този край се вдига и първото българско въстание срещу османската власт. Оглавяват го Константин и Фружин – синове на Иван Срацимир и Иван Шишман. За жалост, след няколко години бунтът е потушен.

© Снимка: museum-vidin.domino.bg

Кръстатата казарма.

Новите завоеватели успяват да оценят стратегическото положение на Видин –продължава Фионера Филипова. – Той е център на санджак (област), който в общи линии покрива царството на Иван Срацимир. През ХVІІ век градът става граничен за Османската империя. По това време се строи голямата турска крепост Калето, която трябва да охранява османските интереси откъм северозапад. И Видин от стопански, пристанищен град се превръща във военно средище. Един от най-интересните периоди в историята му е времето на Осман Пазвантоглу, който се откъсва от централната турска власт и управлява Видин между 1793 и 1807 година.

Пазвантоглу произхожда от богато еничарско семейство. Сложна и противоречива личност, той е начело на града като независим владетел в продължение на 14 години. Известен е с новаторските си идеи в управлението, с това, че покровителствал не само мюсюлманите, но и християните, че е подкрепял религиозната им свобода. От неговото управление са останали две интересни сгради – джамия и библиотека, чиито куполи завършват не с полумесец, а със стилизирана пика – символ на еничарската част, в която е служил Пазвантоглу.

© Снимка: www.vidin.bg

Библиотеката на Осман Пазвантоглу.

След Освобождението на България от османска власт Видин не се утвърждава като голям стопански център, макар че сравнително бързо се разраства. Но за самочувствието му като град, който е врата към Западна Европа, говори фактът, че именно в него през 1891 година е построена първата театрална сграда у нас. Пет години по-късно Видин кани и оперни певци от Европа. От богата история на града днес са запазени прекрасни паметници.

Видин има старини, уникални не само за нашия район, но и за България. Аз ще спомена за средновековния замък „Баба Вида” на брега на Дунав, който е своеобразна емблема на нашия град – отбелязва директорката на Видинския исторически музей. – Той се посещава годишно от около 50 хиляди души. Една пета от тях са чужденци. Емблематични са и джамията, и библиотеката на Осман Пазвантоглу. Има и един паметник край старата гара на Видин, който не поразява с размерите си, а с посланието, вложено в него. Това е скулптура на скърбящия воин. Тя е свързана със Сръбско-българската война от 1885 г. и представя обикновения войник в нея. Той е приседнал в тъжен размисъл - за братоубийството на тази война. Един английски журналист, който посещава Видин през 30-те години на миналия век, пише, че по това време просветена Европа не познава такъв паметник. За мен това е един от символите на нашия град.

© Снимка: www.vidin.bg


Сред най-интересните културно-исторически забележителности на града са и т.нар. Кръстата казарма и Конакът, превърнати в музеи. И още: църквите от ХVІІ век „Света Петка” и „Свети Пантелеймон”, Синагогата, Художествената галерия. Впрочем, във Видин са родени големите художници Жул Паскин и Никола Петров, прочутият оперен певец Стефан Еленков, известният български езиковед акад. Стефан Младенов.

© Снимка: imagesfrombulgaria.com

Музеят "Конака".
По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Точно преди 50 години България откри единствената си АЕЦ

На 4 септември 1974 г. е открита официално първата и единствена АЕЦ в България - "Козлодуй". Тя е и първата ядрена централа в Югоизточна Европа. Началото на ядрената ни енергетика обаче е поставено на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за..

публикувано на 04.09.24 в 07:45

Възпоменаваме страданията на Св. Йоан Предтеча със строг пост

На 29 август Българската православна църква възпоменава Отсичане честната глава на Свети Йоан Предтеча и Кръстител. За Христовата Църква св. Йоан Предтеча е най-велик сред пророците и затова отбелязва неговата памет шест пъти в годината. На 23..

публикувано на 29.08.24 в 08:55

Неврокопският митрополит Серафим оглави празничната литургия в гр. Делчево, РС Македония

Тази сутрин, в храма "Успение на Пресвета Богородица" в град Делчево, в РС Македония, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим води светата литургия, в съслужение с предстоятеля на Делчевско - Каменичката епархия епископ Марко..

публикувано на 28.08.24 в 14:20