Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Най-популярните суеверия

Снимка: БГНЕС

Ако те сърби лявата ръка – ще получиш пари. Ако те сърби дясната – приготви се да даваш. Когато излизаш от къщи, тръгни с десния крак – иначе няма да ти върви през целия ден. Кихнеш ли – някой те споменава. За да не предизвикваш злото, чукай на дърво. „Играе” ли ти лявото око, очакват те добри събития. Ако ти „гори” дясното ухо – за теб говорят хубави неща. Ако е лявото – злословят по твой адрес... Или беше обратното?

Едва ли можем да преброим всички суеверия, които съпътстват ежедневието ни. Повечето от тях нямат разумно обяснение. Други произлизат от разпространени народни практики и вярвания.

Според определението в тълковния речник на българския език, суеверен е човек, който вярва в свръхестествени сили. Думата „суеверие” е обяснена като „заблуда и предразсъдък”, а като второ значение – „поверие, вярване”. Известно е, че православието категорично отрича фолклорните гадания, извършвани с помощта на различни предмети. Както и народният съновник, съставен от предсказания за бъдещето според образи и събития, които ни спохождат насън и пр. Да не забравяме, че църквата има абсолютно същото отношение към астрологията и нумерологията. Според православието – официалната и най-разпространена религия у нас, Бог стои над всички обстоятелства и има силата да запази от всяко зло тези, които се осланят на неговата воля. Съдбите на хората са Божии съдби. Те не се определят от суеверия, числа, предпазващи амулети и пр. Независимо от това, много хора се съобразяват със знаци и поличби, постоянно ги откриват в света, който ни заобикаля. Редица традиционни вярвания са се отпечатали и в религиозните ритуали. Много са примерите за народни тържества, които по смисъл и календарно време съвпадат с големи църковни празници. Често те носят същото или подобно наименование, а елементи от народната обредност са се настанили трайно в църковната.

© Снимка: bg.wikipedia.org

Здравецът – едно от най-разпространените градински цветя у нас, е възпято в безброй песни. Според вярванията, ароматните му листа предпазват от лоши очи, от уроки и зли влияния, даряват здраве и сила. Някога младите момичета поднасяли на своя избраник китка здравец – знак за любов. Когато мъжете тръгвали на дълъг път, непременно им давали китка от вечнозеленото растение, завързана с червен конец. Правят го и много съвременни майки и съпруги, когато изпращат близките си надалече. Да припомним, че червеният цвят също има магическата сила да брани от беди и неприятности. И до днес на Гергьовден украсяват главата на оброчното агне с венец от здравец. А свещениците потапят китка здравец в чудодейната светена вода и освещават животното, преди да бъде принесено в жертва. С китка здравец те ръсят със светена вода и по венчавки, кръщенета, на големи църковни празници. Много често тази китка е здраво обвита с червен конец – някоя от жените, които помагат в църквата, е набрала и украсила цветето така, както е виждала да правят това нейните предшественички. Хората в България поднасят пред иконите на християнските светци дори мартеници – обичай, дошъл от далечното езическо минало на народа ни.

© Снимка: БГНЕС

„Денят се познава по сутринта” – казва българска поговорка. А едно от най-разпространените суеверия и до днес гласи: „Ако човекът, когото пръв срещнеш, е с пълни ръце, ще ти върви през целия ден.” А още по-добре той да е красив, здрав и с „добри очи”. Вероятно това убеждение се е затвърдило покрай многобройните народни обичаи, съпътствани от вярата, че пълната празнична трапеза привлича плодородието. А човекът с физическо здраве, материално богатство и добър нрав ще пренесе качествата си върху дома, ако го посети на определени дати. В нашия фолклор ще намерим много истории, в които главни герои са хора „кутсузлии” и хора, които вярват в суеверия. Ето накратко една от тях: Като излезеш от портата, гледай да не срещнеш бабата на съседа, онази с лошите очи – говорел един баща на сина си. Видиш ли я, направо се връщай. Каквото и да си решил да направиш, няма да ти върви. Според друго поверие, веднъж излязъл от къщи, човек не бива да се връща. Иначе късметът му ще избяга. Най-добре е да тръгне с десния крак. А за още по-сигурно – някой трябва да полее с чиста вода пред него. Къде сериозно, къде с усмивка много съвременни българи изпълняват тези малки ритуали.

Макар и позабравена, все още на много места у нас се спазва забраната да се подава ръка за поздрав през прага на къщата. Когато идват гости, гласи поверието, изчакай да влязат в дома ти. Тогава можеш да се здрависаш с тях, да ги прегърнеш и поздравиш с „добре дошли”. Сториш ли го през прага, носи нещастие. Също така не бива да се подават предмети, храни и пр. Може би трябва да си припомним, че прагът е едно от свещените места в дома на патриархалното семейство. В народните представи това е своеобразна граница между усвоено и неусвоено пространство. Когато младата булка влиза за пръв път в дома на своя съпруг, тя ритуално намазва горния и долния праг с мед и масло – за да е хубав семейният й живот, за здраве и благополучие. В някои краища на България вярват, че под прага живее змията-стопанин – митично същество, пазител на дома, на нивата или на селището. На прага се извършват редица лечителски ритуали и магически действия.

Има и различни поличби, по които може да се гадае. Две от тях са особено популярни. И като че ли са създадени повече за успокоение – поне така звучат на съвременния човек. Едното от тях е поверието, че счупеното носи щастие. Сигурно, за да не се ядосва човек, ако се раздели с някоя красива вещ. Според другото, ако някоя птичка остави своя „знак” върху главата ти, те очакват много щастливи събития. В нашата традиция съществуват и суеверия с различно тълкувание. Някои вярват, че ако човек седне срещу ъгъла на масата, няма да се ожени. Други твърдят, че това дори увеличава възможностите – „ще го искат от две страни”.

По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Facebook/ Българските корени

Бабинден в Разлог – град, пазител на традициите

В началото на всяка година в Разлог и околните села от пиринския край започва трескава подготовка за Бабинден. Празникът е посветен на бабите и жените, които помагали при раждането на младите невести. Всяка година той се отбелязва на 21 януари, а в..

публикувано на 19.01.24 в 12:55

Руснаците в село Татарица празнуват Новата година по стар стил

Етническите руснаци в село Татарица просрещнаха Новата година по стар стил. Традицията изисква да се направят символични “засевки”, както и децата да посетят домовете и да разпръснат просо, слънчоглед, жито или царевица с пожелания за добра и богата..

публикувано на 14.01.24 в 13:35

В Граовско и цяла Западна България отбелязват празника Сурва

Със запалването на огньове и танцуване на хора край тях в нощта на 13 срещу 14 януари започва празника Сурва. Заради силата и непреходността на маскарадната традиция, обичаят е обявен от ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството...

публикувано на 13.01.24 в 15:25