Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Боянската църква – паметник под егидата на ЮНЕСКО

Снимка: архив
С колкото и подробно географско изображение на света да разполагате, България винаги ще представлява малка точка, отбелязана в източната част на Европа. Но ако отворите картата на световното културно и природно богатство, изготвена от ЮНЕСКО, ще видите, че тази малка територия е изпъстрена със зелени маркери. Седем от тях отбелязват културните старини, които са под закрилата на световната организация. Прочутата Боянска църква, съхранила уникални стенописи от 1259 г., е в този списък от 1979 г. Намира се в село Бояна – сега квартал на София. Ако някога сте били там, знаете, че това е специално място. Много хора споделят усещането, че там има силна енергия и придобиват спокойно и ведро настроение.

© Снимка: архив


Когато пристъпите през надупчената от щикове врата на малкия храм, ще изживеете радостта от докосването до високото изкуство в него. За Мариана Христова-Трифонова – началник на Филиал “Боянска църква” към Националния исторически музей, работата носи много повече.

© Снимка: Албена Безовска


Аз и църквата сме свързани – разказва тя. – Започнах да работя тук веднага след като завърших университета. За мен църквата откри много неща. Няма да забравя вълнението, което преживях през 1977 г. В стенна кухина на горния етаж беше открит Боянският псалтир. Дори ежедневният поглед върху стенописите разкрива нови детайли. Всеки път съвсем искрено се прекланям пред творбата, която виждам и която оценявам като дело на наистина изключителен талант, успял в онази далечна епоха да предаде реалистично фигури на хора, животни, предмети. Голямо майсторство е показал този творец в рамките на канона. Оставил е изкуство, което е не само българско, а наистина принадлежи към световните достижения.

© Снимка: архив


Боянската църква е претърпяла няколко реставрации. През 1912 г. Йозеф Бала – австрийски реставратор, извършва първата от тях по настояване на царица Елеонора, съпруга на българския цар Фердинанд. Следват още няколко етапа на възстановяването. Много наши известни майстори-художници се включват в него. От края на 1976 до 2008 г. църквата е затворена за посетители.

© Снимка: БГНЕС


Интересът към средновековния храм нарасна през последните години – продължава г-жа Христова. – Любопитно е, че през 2011 г. посетителите бяха с 4000 повече в сравнение с предходната. Може би те се информират от нашата хубава интернет страница. През 2011-та се проведе международна конференция, посветена на 750-ата годишнина от изписването на Боянската църква. Сборникът с материалите от нея беше издаден с помощта на ЮНЕСКО. Направихме 20 видеоклипа, посветени на годишнината. Преведени са на няколко езика, включително японски. Интересът към църквата придоби нови мащаби след намирането на подписи, за които се предполага, че са на неизвестните досега художници. Единият се казва Василий, другият – Димитър.

Много легенди са свързани с Боянската църква. Според едната, анонимният Боянски майстор е направил свой автопортрет. Но и двете предполагаеми изображения, за които се споменава в легендите, са на светци – учените го доказаха преди години. Най-популярната история обаче няма как да бъде проверена. Местните хора от векове твърдят, че Боянският майстор бил влюбен в Десислава – съпругата на севастократор Калоян. Двамата са ктитори на църквата. И наистина, нейното изображение поразява с красотата и меката женственост, които излъчва.

Боянската църква е открита за науката още в края на ХІХ век – разказва г-жа Христова.Първият изследовател, който я посещава и я споменава в своя труд, е Виктор Григорович – руски учен, пътешествал из Балканите в периода 1844-45 г.
След него за църквата пишат учените Константин Иречек, Стефан Веркович... Първата монография, която изцяло документира стенописи, архитектура и исторически данни, е на проф. Андрей Грабар. Издадена през 1924 г., тя все още е основният труд, върху който се базират по-късните изследвания. Храмът е бил действащ до 1954 г. когато е обявен за паметник на културата с национално значение. По-късно – през септември 1979 г., на сесията на ЮНЕСКО в Египет, е включен в листата на световното културно наследство на организацията. В църквата има два пласта живопис – от ХІІ век и от 1259 г., когато е изписана втората част на храма. Имаше отделни фрагменти на по-късна живопис –ХІV и ХVІІ век. Някои от тях са експонирани в храма. Окончателното реставриране на стенописите завърши през 2008 г. Изображенията, които могат да се видят – а те са над 240, са изключително реалистични. При тях не се наблюдава онази сухота и аскетизъм, характерна за произведенията от същия исторически период. В рисунъка на Боянския майстор има живот. Няма шаблони, няма повторяемост. Всеки човек или светец е изобразен като отделна личност, със своя дух и емоции, подчертани чрез израза на очите, чрез жестове. Например във фреската “Чудото на Свети Никола в морето” има и страх, и ужас, и молба, и отчаяние. Ктиторите Калоян и Десислава категорично са рисувани от натура. Заедно с изображенията на царя и царицата – Константин-Асен и Ирина, те са сред най-старите живописни портрети на реално съществували личности, запазени у нас. Носят много силно внушение – особено ктиторските образи. Въпреки изискванията за церемониалност на дрехи, поза и пр.

© Снимка: БГНЕС


Свети Никола е патрон на долния етаж, служил за общоселски храм. Там са изографисани 18 сцени от житието му, някои от които се срещат рядко в църковната живопис. Уникалните изображения са толкова много, че няма как да споменем всички. Тук е най-стария портрет на Свети Иван Рилски, покровител на българския народ. Както и единственото в света, според Андрей Грабар, изображение на Христос като юноша във фреската “Исус сред книжовниците в храма”. Горният етаж, посветен на Свети Пантелеймон, бил семеен параклис на севастократорите (управители на Софийска област по онова време). При природен катаклизъм още през Средновековието покривът пострадал сериозно и по-голямата част от стенописите са безвъзвратно изгубени. Сега посещенията в църквата се извършват при специален режим. Групите са най-много от осем човека, а престоят – едва десет минути. Може да се наложи да почакате – добър повод да прочетете повече за историята на храма. Или да разгледате красивия парк в неговия двор.

© Снимка: БГНЕС


През 1905 г. Фердинанд поставя началото на впечатляващата ботаническа сбирка, като засажда три гигантски секвои, както и други ценни растителни видове. В парка са експонирани откритите на територията му каменни свещници, мраморни елементи от по-стари сгради. Там е и гробницата на Елеонора – съпругата на Фердинанд. Царицата била влюбена в това място, разбирала колко ценни са стенописите и направила много за съхраняването им. Предоставила място за строеж на нова църква и така попречила на идеята за разрушаване на малкия храм. Чешмата в двора е издигната от известен софийски златар през 1882 г. Както е написал дарителят, построил я е “за душевно свое изцеление.”

Още от категорията

Калиакра – един природен и архитектурен оазис

Нос Калиакра е едно от най-живописните места на българското Черноморие, врязващ се 2 км навътре в морето. Склоновете му се спускат отвесно от 60-70 м височина. В тях вълните са издълбали дълбоки ниши и пещери, в които до 1981 г. намира убежище..

публикувано на 09.09.17 в 08:15

Магнетичното очарование на Седемте рилски езера

В резултат на ерозивните ледникови процеси през кватернера, във високите части на Рила са се образували множество езера, които са съществен елемент от високопланинския ландшафт. Веригата на Седемте рилски езера е най-дългата, най-живописната и..

публикувано на 03.04.17 в 11:26

Регионалният исторически музей в Търговище впечатлява с възрожденска архитектура и древни езически фигури

Историческият музей на град Търговище се намира в стария възрожденски квартал "Вароша". В него се съхраняват над 30 000 музейни експоната, като най-старите са от времето на неолита, намерени от археолозите по тези земи. Разположен е в пет..

публикувано на 17.12.16 в 09:05