Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

“Змийчо на пътя стоеше...” – поверия и обичаи, посветени на змията и кукувицата

В космогонията на българина змията е символ на земята.
Снимка: архив
Образи на тайнствени животни и чудодейни растения са изпъстрили фантастичния свят на нашия фолклор. Както във всяка митологична система, на животните се приписват човешки качества или свръхестествени сили. “Облечени” в тази вяра, те пренасят до наши дни безценно знание за представите, изградили отношението на народа ни към всяка област на живота – какво е добро и зло, полезно и вредно, красиво и грозно... През март, когато светът се пробужда за нов живот, започват и обредните практики за привличане на добрите природни сили. Разбира се, и за предпазване от лошите. По това време на годината особено популярни са обичаите, посветени на змията и кукувицата.

Тя лежи в корените на Световното дърво, обвивайки най-долната му част, близо до тъмните, но и до плодоносните сили. Според народната вяра змиите живеят в огромна пещера “на край свят” или в “долния свят”. Излизат от леговищата си на Благовец (25 март) и се скриват на Секновение (Преображение, Голяма Богородица). Месеци наред отровните представители на този животински вид са огромна заплаха за земеделците. Както и за малките деца, които майките оставяли в люлки, завързани близо до нивите. Ето защо появата им напролет била посрещана с характерни обичаи, които да ги прогонят. На най-големите мартенски празници жените извършвали обредно почистване на домовете. След това запалвали сметта и всички от семейството прескачали огъня – за здраве и за предпазване от ухапванията на опасните влечуги. Според поверието, змията като срещне човек, все гледа да го ухапе по петата. Прескачайки обредните огньове, млади и стари се стараели да опушат добре петите си. Това правели на Баба Марта (1 март), Младенци (9 март), Благовещение. Както и на Еремия – 1 май. На някои от тези дати и задължително на Благовец, жените и децата обикаляли дворовете и полето. През цялото време създавали огромен шум, тракайки с метални предмети. И непрекъснато повтаряли: “Бягайте змии и гущери, че Благовец иде!”

© Снимка: архив


Змията е свързана и със света на мъртвите. В много краища на страната ни са запазени поверия за чуварки, домошарки, въртикъщници, синурници (от синор) – така наричали змиите-пазителки на дома или на земеделските имоти. Тяхното унищожаване носи беди за семейството, затова традицията не разрешава те да бъдат убивани. На някои големи празници хората не забравяли и змията-чуварка. В нейна чест и в знак на почит оставяли част от обредната храна – чаша вино, парче от обредния хляб и варено жито. Постилали малката трапеза в някой ъгъл, на тавана или до огнището, тъй като вярвали, че митичното създание живее на някое от тези места. Огромната почит, която показвали към пазителката, не засягала останалите змии, обитателки на полето и гората. Народните поверия приписват огромна магическа сила на главата на змия, убита на Благовец. Ако човек успее да отгледа в нея няколко стръкчета босилек или чесън, а след това ги откъсне със собствените си ръце, той придобива способността да лекува всякакви болести.

Според народните приказки, змиите са пазителки на несметни богатства. Начело на всички влечуги стои змийският цар. Той е голям колкото столетен бор, има криле и голяма глава. Престолът му е от злато, обкичен с безценни камъни. Големци и боляри в това царство са големи смокове. Царят държи под езика си вълшебен пръстен. С него може да има всичко на този свят. Една история разказва как дъщерята на царя-змия попаднала в горяща къща. Спасил я беден овчар. Благодарният баща казал на момъка да си избере каквото иска от царството му. Овчарят взел магическия пръстен и го сложил на ръката си. Накитът изпълнявал всички негови желания. В други варианти на приказката пръстенът направил така, че момъкът започнал да разбира езика на животните. Същият този момък разказвал, че обитателите на змийското царство имали на опашките си огромни скъпоценни камъни.
 
През пролетта за първи път се чува и гласът на кукувицата. Както много митични животни, тя също някога е била човек. Кукувицата била момиче. Имала брат, с когото се карали непрестанно. Уморена от техните кавги, майка им ги проклела да се превърнат в птици, които все да се търсят и никога да не се намерят. Момичето се превърнало в кукувица, а момчето – в бухал. Оттогава кукувицата все кука и вика своя брат. Друга легенда разказва, че братчето и сестричката вървели през нощта в гората. Изгубили се един друг и не могли да се намерят. Момичето помолило Бога да го превърне в птица, да литне нависоко и да види къде е братчето му.

© Снимка: архив


Според друго предание някога кукувицата кукала през цялата година – и зиме, и лете. Но се случило веднъж да разбуди Млада бога. Ядосала се Богородица и наредила така, че птицата да замлъкне чак до пролетта. От този момент нататък гласът на кукувицата се чува само от края на март до Еньовден (24 юни).

Вестите, които донасяла кукувицата, били и добри, и лоши. Хубавата новина била, че най-сетне идва пролетта. Но заедно с нея идвали и различни опасни създания. Някога вярвали, че със своето характерно пеене птицата предупреждава за идването на самодивите – женски митични персонажи, обитаващи поля и гори, извори и реки. С омайни песни и кръшни танци те отвличали младите моми и момци, увивали ги с косите си и ги отнасяли със себе си “вдън гори тилилейски”. Някога на Благовец майките не пускали дъщерите си рано сутрин за вода, за да не срещнат някоя от тези самодиви.

© Снимка: архив


В чест на кукувицата се играели специални игри, пеели се обредни песни. Младите момичета чакали гласа на птицата и за да научат повече за бъдещата си женитба. Когато чуели птицата за пръв път, те трябвало да вържат на възел кърпата си. Ако след три дни в този възел имало прашинки или влакна от плата, момата ще се омъжи съвсем скоро. А най-разпространеното поверие гласи – когато “те закука кукувица” на Благовец, трябва да имаш в джоба си залък хляб и монета – за да си сит и имотен през цялата година.
По публикацията работи: Албена Безовска

Още от категорията

Конкурсът „Рецептите на Баба“ търси усмихнатите лица на всички в семейството

Много са вкусните гозби, които се приготвят в различните региони на страната ни. На тях са посветени научни изследвания и различни кулинарни журнали, които покриват вкусната карта на България. Откриването и съхраняването на автентични рецепти,..

публикувано на 15.04.22 в 09:50

Езика на престилките разкрива изложба в Пловдив

Бита, душевността и културата на българите от началото на XIX до 30-те год. на ХХ в. показва Регионалният етнографски музей в Пловдив. Посетителите на изложбата „Престилката – символ и апотропей“ могат да се насладят на великолепни образци на..

публикувано на 31.03.22 в 11:05

Кукерски хлопки огласят Турия на празника на маскарадните игри

Кукерският фестивал „Старци в Турия” се завърна днес след двугодишна пауза заради епидемията от коронавирус. Фестивалът показва културното наследство, свързано с маскарадните игри в бита на българите, и се провежда на площада в село Турия, община Павел..

публикувано на 26.03.22 в 11:01