Районът на Ивайловград – на крачка встрани от масовия туризъм

Необятните хълмове на Източните Родопи таят сред гънките си приказен, неподвластен на времето кът. Районът на Ивайловград, разположен недалеч от границата ни с Гърция, може да се стори на мнозина прекалено див и отдалечен от цивилизацията. Но ако човек не се поддава на клишетата на масовия туризъм, ако е любознателен и с неспокоен, вечно търсещ дух, няма как да не се влюби в това късче земя, пропито с история и легенди.

Пролетта е сезонът на орхидеите, които изпъстрят пейзажа с ярките си багри.

Има едно място, което остава някак встрани от неудържимия туристически подем, завладял и преобразил до неузнаваемост някои от най-живописните местности на България. В източната част на Родопите и по-точно в района на Ивайловград, попадаме сякаш в друг свят и друга епоха. Иначе как да си обясним гледката на хаотично разпилените по хълмовете стари махали с малки къщурки, увенчани с килнати покриви, на потракващите по селските друмове магарешки каручки и забрадените жени, запътили се към полето? Как да не се дивим на красивите природни картини, изпъстрени с безбрежни морета от орхидеи и диви божури, на кръжащите високо в небето колонии лешояди, скални орли и други редки пернати екземпляри? За радост на природолюбители и етнолози, на фотографи и пътешественици, тази част от България не се е променила съществено през последните десетилетия.

В местните села времето сякаш е „застинало” преди двеста години.

Тук можеш да придобиеш представа какъв е бил животът на Балканите в началото на ХХ век, когато не са съществували понятия като автомобилни задръствания, фаст фууд, молове, глобализация и пр. Хората от тази крайгранична зона са съхранили почти непокътнат някогашния си селски бит и продължават да се занимават със земеделие така, както техните предци преди векове. Мекият средиземноморски климат и неуморният труд на родопчани са причина по тукашните планински склонове да се раждат богати реколти от тютюн, сусам, грозде... Освен това, в района растат характерни за по-топлите страни плодове, като нарове, смокини и др. Бродейки сред плавните извивки на Източните Родопи, пътешественикът попада на закътани и забравени от цивилизацията селца.

Земеделието е основният поминък на местното население.

Имаме условия за селски туризъм, но все още не разполагаме с база за настаняване – разказва местният екскурзовод Петя Дервингова. – Иначе могат да се посетят няколко села, като Долно и Горно Луково, съхранили автентичния си вид. Там къщите изглеждат така, както преди двеста години. Наричат ги още селата на бубите, тъй като в миналото бубарството било основен поминък на населението. В Долно и Горно Луково все още могат да се видят бубарски къщи на по два века. Туристите се отбиват в Долно Луково, за да разгледат и една много добре запазена църква – „Св. Св. Константин и Елена”, която е на повече от две столетия!

Тукашните села са известни като „селата на бубите”, тъй като в миналото местните хора са се занимавали с бубарство.

Да посетиш Ивайловград и да не опиташ от тукашните вина, е като да отидеш в Рим и да не видиш Папата – шегуват се хората от този край. Произвежданите от тях червени вина, най-вече от сорта мерло, се оценяват високо не само от туристите, които ги дегустират на място, а и на световните пазари, където се радват на голям успех. Районът е известен и със своя тахан, произвеждан по традиционни технологии чрез смилане на сусамовите семена. В началото на XIX век в тукашните села работели деветнадесет таханджийници. За съжаление, подобно на бубарството, този поминък отдавна е отмрял, а до наши дни е оцеляла една единствена таханджийница в Ивайловград. От нея можете да си купите пресни, вкусни и най-вече здравословни сусамени лакомства.

Туристите посещават църквата „Св. Св. Константин и Елена”, която е на повече от две столетия.

След като се поразходите из града, непременно посетете отстоящата на четири километра вила Армира – най-известната забележителност в района. Комплексът от жилищни и стопански постройки, датиращ от втората половина на І век, ще ви впечатли не само с мащабите си, но и с чудесните, много добре запазени мозайки. Ценителите на старините се отправят в околностите на Ивайловград, за да разгледат останките от още една местна „знаменитост” – крепостта Лютица. Стените на средновековната твърдина, някои от които се издигат на девет метра, в миналото са ограждали селище с мраморни сгради. Затова местните наричат крепостта „Мраморния град”.

Село Долно Луково е с най-добре съхранен архитектурен облик и неотменно се вписва в маршрутите на туристите.

Единственият проблем, свързан с развитието на туризма в района, е недостигът на места за настаняване. За разлика от други части на България, тукашните села не могат да се похвалят с туристическа инфраструктура, с ресторанти и къщи за гости. Повечето туристи отсядат в Ивайловград, където има няколко приятни хотела. От тях те наемат планински колела, с които обиколят околностите. Някои хотелиери организират сафари с джипове до язовир Ивайловград – най-дългия в България, както и до живописните меандри на Бяла река. Бистрите й води си провират път през малка долина, превърнала се в убежище на многобройна колония от видри и костенурки, както и на над сто вида птици, някои от които са застрашени в световен мащаб. Така че този край се е превърнал в „златна мина” за всеки, който търси непосредствен досег с дивата природа и мечтае да преживее нещо различно от стандартните, шумно рекламирани туристически пакети, които нямат нищо общо с истинското лице на България.

Споделете

Районът на Ивайловград – на крачка встрани от масовия туризъм

Още от категорията

София за начинаещи – безплатни съботни обиколки ни потапят в многоликия чар на столицата

Чаирските езера са като "супергерой" за природата

Есента присяда и на Самоводската чаршия във Велико Търново

Българско Национално Радио