Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Великденски обреди

Снимка: БГНЕС
Най-големият и почитан празник на годината в българския народен календар е Великден. На него са посветени много фолклорни обреди.

Най-рано започват своите приготовления за Великден момите. Народните песни разказват как рано напролет те садят в своите градинки цветя, на които „поръчват” да разцъфнат точно за Великден. От тях ще сплетат празнични китки и ще ги даряват заедно с „писани” яйца на своите избраници в знак на любов. Месеци наред преди празника, момите имат още едно важно приготовление. Те се стараят да ушият и избродират най-красивите и пищни нови премени. Обичаят е да приготвят по една нова дреха за всеки от трите празнични Великденски дни. Така те ще се представят в най-бляскавия си вид на големите Великденски хора. Тези хора са кулминацията на празника и са най-голямото ритуално и всеобщо веселие за цялата година.

Когато наближи Великден, и семейните жени започват приготовления. Дни наред те грижливо събират яйцата за боядисване. Приготвят и багрилата – традицията е различните цветове да се извличат от билки и цветя. Най-старинният източник на червена боя бил риганът, събран и изсушен почти година преди това на Еньовден – празника на лековитите растения. Жълтата боя се извличала от орехови листа или кори от ябълка. Зелената боя – от прясна коприва. Освен в основния червен цвят, в българската традиция яйца се боядисват и в цветовете на дъгата.
Вярва се, че яйцата, снесени на Велики четвъртък и боядисани в червено, придобиват магическа сила – те пазят хората от болести, магии и злини. Ето защо първо те се топват в червената боя. И още преди да е изсъхнала напълно боята, майката тръква с първото боядисано яйце бузите на децата, на момите и младите снахи – за да са здрави, бели и червени през годината.

© Снимка: БГНЕС


После първото червено яйце се оставя пред домашната икона чак до следващия Великден и се използва в различни лечителски практики. Заради предпазващата им сила, момите някога носели по едно червено яйце в пазвата си от Велики четвъртък до самия Великден. Все същата вяра откриваме и в традицията червено яйце да се заравя в нивите – за да ги пази от градушка и да им донесе плодородие. Стопанката отнася червено яйце и при домашните животни и бубите – за да осигури и за тях магическа закрила и родовитост. Български обичай е преборването, чукането с яйца на Великден. Онзи, чието яйце издържи без да се пукне, ще е най-здрав и силен през годината.

© Снимка: архив


Всичко това обяснява защо самото боядисване на яйцата е обредно тайнство, което навремето се е извършвало единствено от стопанката на дома. Бабите могат само да помагат, а младите момичета и невести от семейството остават отвън пред вратата и пеят специални обредни песни, докато вътре стопанката пъстри яйцата. Това се случва в ранното утро на Велики четвъртък. Поверието е, че когато слънцето изгрее, то трябва „да види” вече готови поне първите червени яйца – за да им предаде своята животворна сила. В българската народна култура боядисаното червено яйце се възприема като образ на пролетното слънце, което съживява цялата природа и вдъхва нова жизненост на хората.

© Снимка: архив


След като свърши с боядисването на червените яйца, стопанката може да премине и към другите багри. Но и с тази пъстрота още не приключва най-важният Великденски ритуал – багренето на яйца. В старинната българска традиция на следващия ден е ред на момите и младите невести да приготвят своите великденски яйца. Тези яйца са много по-специални – те не чупят и не се ядат, а са само за гледане, за радост на очите и сърцето. Защото те се даряват на любим ерген или на млад съпруг в знак на любов, вярност, надежда за щастлив семеен живот. С перо от птица или със специален малък уред за рисуване с восък, момите и младите невести рисуват върху яйцето своите послания. Те са изразени в стилизирани образи на цветя, животни и птици или геометрични фигури, които изпълват повърхността на яйцето. Това самородно рисувално изкуство е владеела всяка селска девойка и жена някога. Точно това са т.нар. „писани” яйца, от които е произлязъл и пословичния израз за грижовно отношение към някого – „гледат го като писано яйце”.

© Снимка: архив


Има още един важен обреден елемент – великденските хлябове. Те имат различни форми и големини. Но най-важното е, че в тях се вплитат яйца – бели и шарени, по едно или няколко. Тези обредни хлябове също са ценен великденски дар – те се носят на най-почитаните роднини и на кумове. Даряват се на децата, които в празничните дни обикалят къщите с благопожелания. Такива хлябове има на празничната трапеза у дома. В тях сякаш самото слънце е приземено в житна нива – още един знак за очаквано плодородие и благоденствие през започващия нов земеделски цикъл.

© Снимка: БГНЕС


Това е основното послание на всички древни ритуали, които живеят и до днес, вплетени в християнската обредност, посветена непосредствено на Христовото Възкресение.
По публикацията работи: Румяна Панайотова

Още от категорията

Езика на престилките разкрива изложба в Пловдив

Бита, душевността и културата на българите от началото на XIX до 30-те год. на ХХ в. показва Регионалният етнографски музей в Пловдив. Посетителите на изложбата „Престилката – символ и апотропей“ могат да се насладят на великолепни образци на..

публикувано на 31.03.22 в 11:05

Кукерски хлопки огласят Турия на празника на маскарадните игри

Кукерският фестивал „Старци в Турия” се завърна днес след двугодишна пауза заради епидемията от коронавирус. Фестивалът показва културното наследство, свързано с маскарадните игри в бита на българите, и се провежда на площада в село Турия, община Павел..

публикувано на 26.03.22 в 11:01

Денят на благата вест – 25 март

След две години на ограничения и забрани около пандемията, протестиращи, гневни или притихнали пред ужасяващите новини за войната в Украйна, днес повече от всякога имаме необходимост от духовните си устои. И сякаш повече от всякога осъзнаваме колко..

публикувано на 25.03.22 в 05:15