Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Писаните булки не плачат” – документален филм за приказните сватби в село Рибново

Филмът ни отвежда в пъстрия, капсулиран във времето свят на малката мюсюлманска общност, населяваща югозападните склонове на Родопите.
Снимка: Телевизия Туризъм и see.bg
В един от планинските райони на Югозападна България се намира българомохамеданското село Рибново. В него като че ли времето е спряло, а местното население упорито пази патриархалните си ценности, бит и традиции. Тук, заженят ли се младите, сватбата им е като в народните приказки – три дни гостите празнуват и се веселят. За една такава приказна сватба в Рибново разказва документалният филм на Телевизия Туризъм (ТVТ) „Писаните булки не плачат”. Негов автор е журналистката от Радио България Венета Николова. Живописните кадри от потопеното в чудната родопска природа село, автентичната музика и емоционалният разказ, който съпътства лентата, ни въвеждат в един непознат и донякъде нереален свят, неподвластен на времето.

© Снимка: Телевизия Туризъм и see.bg

Излагането на чеиза – един от най-колоритните моменти от сватбения обред.
Още с пристигането ни за снимките в Рибново ми направи впечатление, че това село, което се намира високо в планината и е доста отдалечено от другите населени места, е изпълнено с живот – разказва Венета Николова. По стръмните улици непрестанно се движат жени с пъстри забрадки, деца, мъже. Отвсякъде кънтят удари на чукове, стържат длета, защото тук се строи непрекъснато. В далечината се долавя музика. Такова оживление не е характерно за все по-обезлюдените села у нас. Филмът е опит да надникнем в малкия, пъстър, капсулиран във времето и донякъде непонятен за нас свят на рибанци. Сватбеният обред в Рибново изразява най-добре мирогледа и начина на живот на тези хора, тяхното чувство на принадлежност към една малка, обречена рано или късно да се „разтвори” в съвременната действителност общност. Съдбата на рибанци е някак предопределена още от раждането, а етапите в живота им са съпътствани с определени норми и ритуали. Така е било преди двеста-триста години, така е и днес! Именно тази предвидимост дава на рибанци онова чувство за сигурност и „уют”, което на нас , „модерните” хора ни липсва. Независимо, че много от тях ходят на гурбет в чужбина, те винаги се завръщат у дома. А щом се роди момиче в семейството, започва събирането на чеиза – цялата покъщнина, която е необходима за семейния живот. Ако пък се роди момче – всички усилия са насочени към построяване на нова къща за бъдещото семейство.

© Снимка: Телевизия Туризъм и see.bg

Сватбеното шествие преминава през цялото село.
Филмът е по идея на отговорния редактор на ТVT Стоян Радулов и е красиво заснет от оператора Добрин Керестелиев. Най-колоритни са кадрите с реденето на сватбения чеиз. Пред къщата на момичето се изнася всичко, което родителите са събирали през годините за новия й дом. Върху високи скелета по протежение на цялата улица се подреждат шарени черги, престилки, покривки, дебели китеници... Получава се невероятна експлозия от цветове и нюанси. На показ пред селото се изнася и предварително събираната покъщнина на бъдещото домакинство – новата спалня на младите, кухненските шкафове, микровълновата печка, плазменият телевизор... И пред моминия дом започва да се ниже пъстро многолюдие. От време на време зяпачите се спират пред някой китеник или нова мебел, оживено коментират и продължават огледа си. Идва ред на сватбеното шествие преди да отведат невестата към родния й дом, за да стане „гелина”. Така наричат писаните булки в този край казва Венета и добавя:

© Снимка: Телевизия Туризъм и see.bg

За младата двойка това е най-дългоочакваният и важен момент в живота.
Майката отвежда момичето в родния й дом, чийто праг тя за последен път ще прекрачи като девойка. Около нея се събират само жени. Обличат й сватбената дреха, която не е бяла, а шарена, изпъстрена с невероятни цветове. Слагат я да легне на земята и пристига специална жена от селото, за да я „лепи”. За целта намазва лицето й с бял крем и налепя кръгове върху бузите, челото и брадичката с разноцветни пайети, или т.нар. пулчета. По този начин невестата става неузнаваема. Тази маска всъщност я скрива от света. Едно от обясненията е, че това е начин да се предпази от зли уроки, тъй като в този преходен момент между моминството и зрелостта младата жена е особено крехка и уязвима. Докато се подготвяхме за снимките заедно с продуцента Георги Крумов разпитвахме местните откъде идват тези техни обичаи, какво ги кара да се придържат така стриктно към тях, а те ни отговаряха винаги по един и същи начин – „Така е било и така ще бъде!”

© Снимка: Телевизия Туризъм и see.bg

Лицето на рибанските невести се покрива с необичайна за географските ни ширини маска.
Филмът „Писаните булки не плачат” е разказ за една затворена мюсюлманска общност, която упорито не иска да се променя. Тези хора с гордост афишират своята „различност” и старинните си обичаи. Но това не значи, че те са архаични, че са някакви „реликти”, напълно изолирани от XXI век! За разлика от нас обаче те притежават умението с лекота да превключват от традиция към съвременност. Рибанци са „стъпили” на две култури и това ги прави по-богати от нас, хората на глобализирания, уеднаквен и стандартизиран свят – казва в заключение Венета Николова.
По публикацията работи: Лина Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Сухо" на мексиканките Астрид Рондеро и Фернанда Валадес с голямата награда на СФФ

На церемония в Националния дворец на културата в София бяха връчени наградите на 28-ия Международен филмов фестивал "София Филм Фест".  Филмът "Сухо" на мексиканските режисьорки Астрид Рондеро и Фернанда Валадес спечели голямата награда на "София..

публикувано на 24.03.24 в 08:17

"От вестника до музея" – карикатурите от социализма, събрани в една изложба

Опит за реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление в България между 1944 и 1989г. прави изложбата "От вестника до музея", която вече пети месец привлича посетители в Музея на изкуството от периода на..

публикувано на 23.03.24 в 03:55

Алек Попов вече е сред небесните класици

На 58 години си отиде писателят Алек Попов, съобщиха от Българската академия на науките (БАН). Авторът на "Мисия Лондон", "Черната кутия", "Митология на прехода", "Сестри Палавееви", "Мисия Туран" и др. произведения е починал на 22 март...

публикувано на 22.03.24 в 13:45