Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„На църква да идем, оброк да сторим…”

Оброчище близо до с. Шума, Западна България.
Снимка: архив
Култовите места, разположени в близост до българските села, се наричат църква, оброк, параклис, манастир. Някои от тях и до днес събират жителите на общността за определени църковни и общоселски празници.

Наред с изброените наименования, мястото за църковни обреди наричат още оброчище, кръст, подкръст, курбанище. Обикновено оброкът е посветен на християнски светец, на Богородица или Иисус Христос. В деня на патрона на светилището, означен в църковния календар, там се провеждали общоселски празници. Най-често оброкът е в рамките на селото или близо до него. Естествена защита осигуряват клоните на някое вековно дърво. Понякога е до извор или кладенец. Според учените, голяма част от тези места са определени заради намерените там останки от езически светилища, надгробни могили или по-стари християнски храмове.

© Снимка: архив

Древното тракийско, а по-късно християнско оброчище Индипасха край с. Сливарово, в Странджа.

В някои области на страната ни оброк наричат един огромен камък или грамада от камъни, подредени в полукръг. Другаде са издигнали кръстове, както и неголеми каменни или дървени параклиси. За свещени се считат не само постройката или струпаните камъни. Цялото място наоколо е свято. Традицията повелява да не се посяга на дърветата, камъните или водата.

Известният български етнограф Димитър Маринов е изследвал и описал доста подробно оброчища в различни села на България от началото на ХХ век. 12-04-20-32356_1.jpgСпоред него, сведенията, които е регистирал, се отнасят за около 150 години назад – т.е. счита, че са меродавни за традициите и оброчните практики около средата на ХVІІІ век. Той описва няколко вида “църкви”. Народът ни вярвал, че землището, в което влиза обработваемата земя, се покровителства от добри духове. Според поверието, това са душите на лични и праведни съселяни, членове на патриархалната общност, които са се преселили в отвъдното. В знак на благодарност за тяхната закрила, народът ни устройвал празненства, които наричал оброк, подкръст, запис. Празненствата, посветени на добрия дух-пазител на селото, наричали сбор или църква. На тези празници принасяли жертва – голямо животно, което преди това освещавали със специален ритуал. Хората, които извършвали обредните действия били едни и същи. За тях се вярвало, че притежават необикновени сили. Те били своеобразни ръководители на цялото тайнство. Освен обредното животно, по-късно те освещавали храната, приготвена от него и общата трапеза. Следвала ритуална размяна на хляб между участниците в тържеството. Обикновено първото парче от погачата поднасяли на кумове, по-възрастни роднини и пр.

Необходимо е да припомним, че от края на ХІV век до 1878 г. България е под османска власт. Много православни храмове били разрушени, а новопостроените трябвало да отговарят на определени изисквания. Хората, от които Димитър Маринов събира сведения за старинните оброци, разказват, че “в старо време” свещениците присъствали на общоселските църковища и изпълнявали ролята на старейшини на общността. Но някога божиите служители не били много и не във всяко село имало свещеник. Тогава и обредните храни, и трапезата прекадявали т.нар. старци.

© Снимка: архив

Пещерата-светилище на Света Марина в Странджа.

Отново според изследователите, в цялата ритуална поредица на оброка прозират древни култове към природните сили или светеца-покровител. Каквито и да са корените й, тази уникална форма на християнските празници е допринесла изключително много за съхраняването на православието в годините на чуждо владичество. Колкото до етимологията на думата “църква”, съществуват няколко теории. Според някои учени тя има небългарски произход. Но тълкуванието й в нашите традиции е дълбоко българско. Освен храм, думата „църква” във фолклорното мислене обозначава събирането, единението, споделянето, което обединява общността в чест на светеца. В по-стари времена оброкът не включвал веселба. Но традицията на големите общоселски хора се е наложила трайно и в съвременните народни празници.
По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: НЧ „Христо Ботев-1894“, с. Гостилица

В село Гостилица пресъздават обичая "Ялова понуда“

Ден след празника на лозарите и винарите Трифон Зарезан, в Дряновското село Гостилица самодейците от местното читалище пресъздават народния обичай "Ялова понуда". Празникът е наситен е с много зрелищност и изненади и е посветен на раждаемостта.  Жените..

публикувано на 15.02.24 в 07:30
Снимка: НЧ „Съединение 1923” с. Бърдарски геран

Банатските българи канят всички на традиционно карнавално шествие

Най-големият пролетен празник, който връща по родните места банатските българи и в Румъния, и Сърбия, и в българското село Бърдарски геран се нарича Фършанги (названието  идва от унгарската дума Farsang и немската Fasching и означава "карнавал"). Това..

публикувано на 09.02.24 в 10:25

Bean Valentine в Смилян - преоткрий и се влюби в бобовите храни

Чийз кейк и три вида разядки, приготвени на базата на смилянски фасул, както и още цяла плеяда вкусни, здравословни и нестандартни ястия със смилянски боб могат да опитат гостите на родопското село Смилян в рамките на кампанията   "Преоткрий и..

публикувано на 07.02.24 в 12:55