Архаични музикално-фолклорни феномени от България: уникалното многогласно пеене „на високо” от Долен и Сатовча

публикувано на 16.08.12 в 08:10

Женската фолклорна група от село Сатовча

Снимка: архив

„Дойде ми време пладнина”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Марийке, мари хубава”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Жълта злата пшеница”, изп. жфг от Сатовча

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Извикване „на високо”, изп. жфг от Сатовча

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Сред най-архаичните и редки явления, свързани с фолклорното многогласно пеене в България е особеният локален стил на Гоцеделчевските села Долен и Сатовча (Югозападна България). Наричано „пеене на високо”, то се отличава със самобитност и уникалност.

Песните „на високо” открива за първи път Райна Кацарова през 1952 година и ги определя като четиригласни. Друг етномузиколог, Елена Стоин, ги нарича „неповторими” двугласни песни, които се изпълняват от четири партии. Николай Кауфман извежда няколко съществени структурни особености на уникалното пеене „на високо”. В тези песни има неколкократно провикване, отстоящо на интервал октава от основния тон (тониката), последвано от речитативно изговаряне на текста в ниския регистър. Тези провиквания звучат изненадващо и създават усещане за странно и ладово нестабилно звучене на песните. В предмодерните времена песните „на високо” се изпълнявали в различни обредни и трудови ситуации в селищата Долен и Сатовча – на сватба, на Гергьовден и други пролетни обреди, на жътва, копан, седянка.

Открити от българските етномузиколози и популяризирани от медиите, песните „на високо” напускат локалните си граници. През 70-те и 80-те години на XX век, изпълнявани от женските групи от Долен и Сатовча, те получават публично и медийно признание не само в България. Фолклорната група от Долен, създадена през 1949 г., е лауреат на Европейския радиоконкурс за автентичен фолклор в Братислава.

Фолклорната група от Сатовча е създадена от осем певици, родени през второто и третото десетилетие на миналия век. Те пеят групирани в две тройки по модела на народното пеене в района на Югозападна Бълагария – едната „извиква” – пее горния мелодичен глас, а две „влачат” – пеят долния бурдонен глас и високите провиквания. Полифоничното им пеене, известно още от средните векове, е пренесено от съседното село Долен.

Певиците от Сатовча са носители на престижни отличия от фолклорните събори „Пирин пее” и международния фолклорен фестивал в Загреб (1972 г.). През 1988 г., жури на Европейската награда за любителско народно изкуство на фондация „Хердер” (Хамбург), прослушва записи и отличава женската певческа група от село Сатовча за уникалното пеене „на високо”. Престижната награда за високи постижения в запазването и развитието на европейското културно наследство в областта на фолклора донася в Сатовча лично Рудолф Бредних, президент на фондацията.

По материали на проф. Лозанка Пейчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Архаични музикално-фолклорни феномени от България: уникалното многогласно пеене „на високо” от Долен и Сатовча

Още от категорията

"На многая лета"– концерт на Софийския камерен хор "Васил Арнаудов“

"Приказка" на P.I.F. с нова версия

"Аз и ти" - Дует Мания

"На многая лета"– концерт на Софийския камерен хор "Васил Арнаудов“

"Приказка" на P.I.F. с нова версия

Българско Национално Радио