Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

100 години от Балканските войни: Първият боен полет в Европа е на българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев

Самолет „Албатрос”, с който поручиците Радул Милков (седнал в аероплана) и Продан Таракчиев извършват първи боен полет над Одрин на 16 октомври 1912 г.
Снимка: lostbulgaria.com

На 16 октомври се навършват 100 години от първия боен полет в Европа. Той е извършен от български летци по време на първата Балканска война. В средата на октомври 1912-а, на огромен фронт от Черно до Адриатическо море се разгръща невиждана в историята военна кампания с участието на около един милион войници. Кореспонденти и военни специалисти от целия свят внимателно наблюдават хода на сраженията, в които вече се вижда първообразът на модерните военни операции в предстоящия световен конфликт за нова подялба на територии.

Скоро ще започне да се говори и пише за действията на бойната авиация. Във военно-техническо отношение България е провела сериозна подготовка, тъй като разчита да победи не с числено превъзходство, каквото не може да има срещу Османската империя, а с умения. Преди година в Северна Африка се е появила нов вид военна сила – авиацията – изпробвана успешно от италианска страна в Итало-турската война за днешна Либия. Българското командване вижда големите перспективи в това ново оръжие. А в страната ни не липсват смели и талантливи хора, готови да навлязат в тази област.

© Снимка: lostbulgaria.com

Група авиатори в летателната школа на Луи Блерио, сред тях Христо Топракчиев и Симеон Петров.

През лятото на 1912-а на обучение във Франция са трима български летци – Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. Французите не пропускат да отбележат тяхната смелост и умения. Симеон Петров успява да се приземи с излязъл от строя мотор, а впоследствие, заедно с френските си колеги, разработва и методика за приземяване със спрял двигател. Заедно с Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция. Във Франция са издадени и пощенски картички с лицата на Петров и Топракчиев. През септември същата година Симеон Петров става командир на първото аеропланно отделение в българската армия.

В началото на войната България има само два самолета и два наблюдателни балона. Но самолетите бързо се увеличават и в хода на войната броят им достига до 29.

На 16 октомври над обсадената Одринска крепост е извършен първият български боен полет, на самолет „Албатрос”, германско производство. Неговата цел е разузнавателна. Пилотира поручик Радул Милков, а наблюдател е офицерът Продан Таракчиев. Мисията е изпълнена благополучно, макар и рискована, защото самолетите тогава летели на малка височина. Слабо информираните турски войници реагирали по-скоро с ужас и паника, виждайки новото оръжие, приближаващо като крилато чудовище. Едва при завръщането става малко произшествие – на аеродрума се счупва шасито на самолета. Скоро след този полет войниците от двете страни си припомнили легендата за българския майстор Манол, затворен от турския султан в минарето на одринската Султан Селим джамия. Майсторът си направил крила, с които излетял от минарето, връщайки си свободата.

© Снимка: lostbulgaria.com

Руски авиатори в подготовка за полет на разузнавателен аероплан „Фарман 20”.

Авиационното дело бързо се разраства и още през първия период на войната /октомври-ноември/ са извършени няколко десетки бойни полета. Скоро започват и бомбардировки на противниковите позиции, като бомбите се хвърлят саморъчно от екипажите на самолетите. Броят на пилотите достига до 26. Около половината от тях са чужденци-доброволци от Италия, Русия, Франция и Великобритания. Това е началото на романтичния период в бойната авиация, поле на смелите, които търсят подвизи и приключения, като рицарите през Средновековието. Наближава времето на рицарските двубои в началото на предстоящата световна война, когато едни срещу други ще се изправят герои като „Червеният барон” Рихтсхофен от Германия и французинът Рене Фонк. А към края на тази война грандиозните въздушни боеве и бомбардировките на земни цели ще станат жестока реалност, в която човешкият живот няма значение, а оцелелите рицари ще разберат, че са поставили началото на масовото унищожение от въздуха...

Началото на Балканската война е наистина първото „рицарско време” за летци от няколко страни. Първата въздушна бомбардировка в тази война – на военни цели край Одрин – е извършена от българо-италиански екипаж. Рисковете не са били по-малки от времето на кръстоносните походи. Крехките тогавашни самолети летят на малка височина, с малка скорост – до 80-85 километра в час. Много скоро ще станат уязвими от приспособените за въздушни цели оръдия и картечници на противника. Загива Христо Топракчиев, но той не е жертва на противников огън, а на лошото време и нестабилната техника. На 19 октомври излита при силен вятър, за да изпробва един току-що доставен и усъвършенстван от него самия самолет. Скоро след излитането самолетът пада и се разбива.

Тази война е начало не само за въздушни рицари от мъжки пол. На 30 октомври за първи път в боен полет участва жена. Това е Райна Касабова – медицинска сестра-доброволка. Тя участва като наблюдател в полет над Одрин и хвърля позиви с призив да се прекрати безсмислената съпротива и кръвопролития.

© Снимка: lostbulgaria.com

Аеропланно отделение край село Булаир, Беломорието 1913 г.

Десетки бойни полети са извършени и през втория период на войната – зимата и пролетта на 1913. Тогава вече действат три аеропланни отделения към трите фронта: обсадената Одринска крепост, Чаталджа – пред вратите на Истанбул, и Булаир – на подстъпите към Галиполския полуостров и Дарданелския пролив. Особено се отличава третото отделение. То бомбардира турски комуникационен център на Галиполския полуостров, извършва и разузнавателен полет към азиатския бряг на Дарданелите. Така за първи път в историята е извършен междуконтинентален боен полет, макар и на кратко разстояние, защото при Дарданелите Азия и Европа са в непосредствено съседство.

В романтичния период на бойната авиация България дава сериозен принос, с който българският народ основателно се гордее и до ден днешен. Българските летци се сражават геройски и по-нататък, особено през Втората световна война. И винаги си остават рицари, сражават се срещу противник с оръжие и никога не са вземали участие в бомбардировки на мирни градове, срещу цивилното население. С това българският народ също може да се гордее.

Още от категорията

“Когато момчето става мъж…”: Казармата във времената на социализма

До края на месеца в Регионалния етнографски музей в Пловдив гостува една интересна сбирка на етнолога д-р Илия Вълев. Изложбата “Когато момчето става мъж…. Казармата през “онези” 45 години” е плод на дългогодишните му изследвания, свързани с..

публикувано на 08.11.22 в 13:10

На Архангеловден в Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил"

На 8 ноември Православната ни църква почита небесните войни на светлината и справедливостта, които възнасят молитвите на светиите пред Бога. Това са архангелите Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил. За българския народ..

публикувано на 08.11.22 в 05:15

Президентът и представителите на държавния връх отдадоха почит към душите на загиналите за България

В цялата страна пред военните мемориали и във военните гробища беше почетена с ритуали и панахиди Архангеловата задушница, наречена заради преклонението към загиналите войни и „мъжка задушница”. Президентът Румен Радев участва в заупокойната..

публикувано на 05.11.22 в 15:31