Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Аладжа манастир

Снимка: Албена Безовска
Аладжа манастир е един от най-посещаваните туристически обекти у нас. Обиталище на аскети през Средновековието, днес това място продължава да привлича почитателите на историята и мистицизма. Особено през лятото. През този сезон белите скали в местността са огрени от слънце, а зеленината на огромните дървета прелива в синьото на морските вълни.

© Снимка: Албена Безовска

Преди векове по българските земи се разпространява исихазмът. Направлението е част от православното християнство. В основата му са непрестанната молитва и смиреното вглъбяване, за да се постигне върховната цел на вярващите – единение с Бога. Името произлиза от "исихия" – гръцката дума за спокойствие и безмълвие. Исихазмът намира много привърженици сред монасите в Света гора, както и в редица духовни центрове в Мала Азия и на Балканския полуостров. На територията на страната ни са открити много скални манастири, в които последователите на мистичното учение намират убежище за своята усилена духовна практика.
Аладжа манастир е сред най-добре запазените духовни средища от Средновековието. Разположен е в североизточната част на страната ни, съвсем близо до известния черноморски курорт “Златни пясъци” и само на 17 км от Варна – втория по големина град в България. До манастира се стига по добре поддържан път. В подножието на скалистото плато се намира красивият природен парк “Златни пясъци”.

© Снимка: Албена Безовска

Отвесният масив е висок почти 40 метра. Той е част от плато, осеяно с естествени кухини. Те са наследство от древната история на местността, която някога е била потопена в морските води. Според историците, мястото е обитавано още през раннохристиянската епоха (ІV – VІ век). Доказателство за това са намерените керамични фрагменти, монети, както и кръстове, издълбани в стените. Преди около седем столетия, пещерите стават монашеска обител, известна днес с името Аладжа манастир. Християнското име на манастира не е известно, тъй като той отдавна не е действащ. След падането на България под османско владичество мястото запустява. На арабско-персийски “аладжа” означава “пъстър”. Вероятно местните хора са му дали това название преди столетия – заради красивите многоцветни стенописи, които виждали по стените. За съжаление, до наши дни от тези стенописи не е достигнало почти нищо. Запазени са отделни части от иконите, твърде недостатъчни, за да послужат за реставрирането им. Най-добре са съхранени изображенията по стените на параклиса, разположен на второ ниво. Но там достъпът на туристи е забранен.

© Снимка: Албена Безовска

Олтарна ниша в параклиса

За част от стенописите намираме информация в бележките на един от първите изследователи – Карел Шкорпил. В края на ХІХ век братята Шкорпил (чехи по произход и основоположници на българската археология), започват проучвания на този християнски паметник.

Въпреки столетията, през които мястото е необитавано, съвсем ясно могат да бъдат разграничени основните помещения. Те са разположени на две нива – монашески килии, параклис, крипта, храм, предназначен за заупокойни молитви. В скалите са запазени и местата, където се помещавали кухнята и трапезарията на монасите. На първото ниво, точно до дървеното стълбище, по което се изкачват посетителите, се намира манастирската църква. В източната й стена е издълбана олтарна ниша. Запазена е малка част от стенописите. Учените отнасят горния иконописен пласт към края на ХVІІІ век. Под него е открит друг, който е от ХІ-ХІІ век. В пода на църквата човешка ръка е изсякла каменна стълба, която води към шест монашески килии.

© Снимка: Албена Безовска

Църквата

В стените на аскетичните жилища и до днес личат следи от малките ниши, служили за поставка на иконите и скромните вещи, съпътствали живота на обитателите им. Служителите на музея сега са поставили на някои места картини, изобразяващи манастирския живот. Това е единствената съвременна намеса, като изключим множеството бележки, на които българи и чужденци записват своите съкровени желания. Независимо от голямата табела, която съвсем ясно забранява поставянето на тези бележки в скалите. Според местно поверие, душите на монасите продължават да витаят около манастира. Ако човек смирено сподели с тях към какво се стреми, те ще го изпълнят.

© Снимка: Албена Безовска

Една от манастирските килии

Много са легендите, обгърнали в мистика Аладжа манастир. Най-разпространената сред тях твърди, че един от монасите се появява от време на време и пита дали още има дървета в местността, дали жените все още раждат деца... Когато му отговорят с “да”, той си тръгвал. Преди това казвал, че ако животът изчезне оттам, ще се случи нещо тайнствено.

© Снимка: Албена Безовска
 Табелата на входа на манастира, която посреща посетителите

Дали заради склонността на българина да почита традиционните си вярвания, дали защото мястото наистина излъчва специална енергия, там непрекъснато има хора, които усещат специална връзка с историята на Аладжа манастир. В музея, който е близо до входа, ще ви посрещнат усмихнати млади хора. Те ще ви покажат експозицията, ще научите за интересните книжни издания, преведени на няколко езика.

© Снимка: Албена Безовска

Може да видите и един мълчалив човек, който често пристига тук от Варна. По професия е електротехник. Изучил резбарския занаят, той непрекъснато извайва фигурите на монасите-аскети, заредили според него това място с вяра и още много други неща, за които обикновените думи не са достатъчни.

Още от категорията

Реставрацията на Томбул джамия или малка история за храма, времето и хората

Шумен е град, известен като един от центровете на Българското Възраждане, на културния и духовния живот и където все още може да се усети духът на това време. Ако тръгнете по калдъръмената улица „Цар Освободител“ и вървите по нея към Томбул..

публикувано на 26.02.18 в 11:05

Неолитните жилища в Стара Загора – най-старите в Европа

Неолитните жилища в Стара Загора са уникален исторически паметник от световно значение. Те са част от 100-те национални туристически обекта. В музея, издигнат върху самата археологическа находка, се поддържа постоянна температура и влага, с цел тя..

публикувано на 26.01.18 в 12:59

Етрополската обител – един век книжовност

В своята многовековна история етрополският манастир „Св. Троица“, наричан още „Варовитец“, пази светли страници, изписани от калиграфи, изрисувани от изкусни художници. Тук преди стотици години се е развила и процъфтяла една от най-продуктивните..

публикувано на 28.10.17 в 08:05