Смолянските езера лекуват и подмладяват

В нежните пазви на Буковата планина в Средните Родопи в близост до прочутия планински курорт Пампорово се намират едни от най-красивите ни планински езера – Смолянските. Разпилени по левия склон на долината на река Черна под Орфеевите скали и в подножието на връх Снежанка те са в непосредствена близост до град Смолян. Някога тези живителни планински богатства били двадесетина. Постепенно, дали заради човешка небрежност или природни аномалии, от тях остават едва седем естествени езера, а едно е превърнато в микроязовир. От време на време, при пълноводие през пролетта, някои от пресъхналите езера отново се изпълват, но само за кратко, за да потънат в блата и мочурища. Мистични и живописни като Родопа планина, в която се раждат, те съживяват с водите си и най-изтощения човешки организъм и неутрализират вредната радиация.

След аварията в Чернобил край езерата, които още от древността се славели с лековитите си свойства, бил направен експеримент с уранова руда, натоварена на камион. Преди навлизането на опасния товар в района на езерата радиацията около него била силно завишена. Когато камионът запъплил в лековитата смолянска местност, лъченето изведнъж изчезнало. Ето какво обяснение дава радиестезистът Иван Тодоров, който години наред изследва свойствата и качествата на водата.

Радиоактивните руди и елементи имат период на полуразпад – казва той. – Това, че в един момент лъчението е силно, а в друг – слабо, е обяснимо поради естеството на разпада на тези вещества и радиацията, която се отделя в момента. Възможно е да е свързано и с езерата. Водата в природата, а именно такъв е и комплексът на езерата при Смолян, има свойството да променя средата и електромагнитните излъчвания, както и насищането на въздуха с определен тип йони. В една среда, която е наситена с отрицателни йони, благоприятни за човека, и която асимилира тежките лъчения, това е възможно да се случи. Има наблюдавани и правени такива опити, и то в сериозни научни институти като този за космически изследвания в Грац, Академията за естествени науки в Москва. При експериментите взаимодействието на чисти води в природата със замърсени показва как чистата природна вода е в състояние да очисти заразената. Това е потвърдено научно и няма нищо странно в района на езерата да се е случило поглъщане на еманацията на радиоактивния материал, който е бил превозван. Напълно естествено е водата да се самоочиства. Преминавайки през различни агрегатни състояния и вихрови потоци, когато естествено се движи в природата, водата постоянно мени своята структура. Тя се освобождава от натрупана информация и различни вещества в нея.

Тревистото езеро

Според физика Георги Казалиев, изследвал района по време на експеримента с урановата руда, край Смолянските езера преобладават т. нар. планински бризи – ветрове, които преструктурират елекроатмосферата. Тогава ученият установява, че най-благоприятно за човека е състоянието на атмосферата при наличието на 600 до 6000 отрицателни йони на куб. см. Този брой се мени в различните часове на деня, като отрицателните частици са най-много сутрин и вечер.

Ако говорим за самите Смолянски езера, те са разположени в един уникален кът на нашата природа, под връх Снежанка, в естествени падини и скални местности – продължава Иван Тодоров. – Бедата е, че тези езера лека-полека си отиват от нас. Микроклиматът в тази местност е уникален. Там височините са от 1200 до 1600 метра над морето, които са много благоприятни за човека. На 1200 метра се намира т. нар. линия на снеговете. Това са региони, в които водата преминава през четирите си агрегатни състояния и се самоочиства по естествен път. Разбира се, прекрасната природа и съчетанието между иглолистни и широколистни гори в района са важна предпоставка. Нека не забравяме, че България все още има най-солидните естествени насаждения от бук. А известно е, че в буковите гори са изворите и вода там се ражда непрекъснато. За беда все по-често виждам в складовете за огрев буков материал. Изсичането на буковите гори ще ни лиши от едно изключително богатство във време, когато водата изчезва. През последните няколко години България е много ухажвана от страна на Русия, САЩ, Израел именно за водите, които имаме. Те са с прекрасни питейни качества и позволяват дълготрайна употреба, носят живот в себе си. Не бива да загубим това богатство от безразсъдно изсичане на буковите гори. Неслучайно в района на Смолянските езера се намират прекрасни вековни букове, носещи митични наименования като „Трон на Евридика”, „Лирата на Орфей”. Там се намира и едно от най-старите букови дървета в България, от типа бук майка, с диаметър над четири метра и половина. Удивителното при тези дървета-майки е, че когато се появи едно, лека полека израства цяла гора около него. Навсякъде, където има такива дървета, те се считат за свещени и неслучайно този комплекс е именно в буковия дял на Родопа планина.

Тайнствена и прохладна, родопската Букова планина обгръща всеки посетител с лечебния си въздух. Затова Смолянските езера не спират да привличат зажаднелите за дива природа и кристални извори души.

Интересен феномен е, че именно около живите източници на вода – реки, потоци, край морето, но най-вече край планинските езера, има излъчване на един много интересен микролептонен газ – обяснява магнетичната сила на езерата Иван Тодоров. – Това са микрочастици, различни от йоните, които притежават много голям енергиен заряд. Казват, че именно това е душевната храна на човека – частиците, които позволяват на душата да се изпълни, да се възроди от много тежки състояния. Затова, когато човек се озове в такива райони, той се чувства като прероден, облагороден. Успява да отсее суетата, да се освободи от страхове, умора, стрес и всичко, което трупа в големия град. Напълно допускам, че е възможно и такова радиационно очистване в района на Смолянски езера. Това е място, където човек се чувства много добре. Самият факт, че щурмът на човека към езерата е все по-настъпателен, е показателен сам по себе си. Там се строи доста активно и много хора искат да са близо до водата. Друг е въпросът да не загубим баланса, опитвайки се да си присвоим природа за нас и да лишим другите от възможността да общуват с нея. Уви, много зареждащи и лековити кътчета в България се оказаха окупирани, оградени и не може да се припари до тях. Безразсъдно е да ги разпродаваме като частна собственост. Това е въпрос на държавна политика, защото националните природни ценности трябва да бъдат достъпни за всички, а не за отделни личности. Това е един от пътищата, по които трябва да вървим, ако искаме да ни има и нас като хора на тази земя, която е наша родина.