Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Екопътеките – замисъл и начин на употреба

Поредица от екопътеки разкриват невероятното биоразнообразие на парка „Централен Балкан”.
Снимка: архив
Екопътеките стават все по-популярни в България. За едно-две десетилетия се изградиха може би стотици от тях, опасващи богатите ни на биоразноборазие и вълшебни пейзажи планини, долини и равнини. Но дали всичко, което наричаме с това име, отговаря на същността на екопътеките? Отговорът търсим заедно с Андриана Андреева, експерт в тази област на Българската фондация „Биоразнообразие” и участничка в създаването на доста от тези специализирани пътеки.

Проблемът е, че хората влагат различно съдържание в думата екопътека и това е понякога подвеждащо или поне объркващо, ни казва тя. Много често това название се дава просто на пленителни туристически маршрути от класически вид.
По новите, съвременни схващания, истинските екопътеки са „интерпретативни”, т. е. имат задачата да запознаят туриста с природните забележителности на определен район и са интерактивни – казва Андриана. – Те обикновено са с по-кратки маршрути, преминават се за максимум 2-3 часа, и често са кръгови. Изпъстрени са с табели с информация за всичко интересно, което може да се види наоколо, като пейзажи, растения, животни и различни природни феномени. А най-добре е, когато можете и да бъдете придружени от водач-аниматор, който да ви даде и допълнителна любопитна информация. Иначе на много места има обособени пътеки, снабдени с по-специална инфраструктура като въжени мостчета, парапети, стълби, с малко по-екстремни преходи и т. н. Изключително приятни маршрути, наричани често екопътеки, които обаче не са точно това, защото ги няма информационните табели, заострящи вниманието към скални зъбери, дивни пейзажи. Няма и интерактивни модули, подтикващи човек сам да открие кое дърво от кой рядък вид е, или коя следа на кое животно принадлежи. 

© Снимка: архив

Водопадите – най-зрелищната атракция на „Централен Балкан”.
 
Андриана има любима екопътека, която смята за модел в тази насока. Това е „Бялата река” в Калоферския край, в лоното на Национален парк „Централен Балкан”. Пътека, ползваща се с огромен успех.

Тази екопътека е със сериозна туристическа инфраструктура, която се поддържа от Националния парк. Преминава се по чаровни дървени мостчета, стълбички, има обособени кътчета и за барбекю. Осеяна е с много информационни табели, част от които – въртящи се. Наслаждавайки се на чудесните гледки по маршрута, посетителите могат да научат много любопитни неща за дървесните и храстовите видове в леса, за птиците, земноводните, влечугите, бозайниците. Да се научат да разпознават следите на отделните животни. Освен да разбере например как и колко бързо трака кълвачът, човек може и сам да провери кой е по-бърз в почукването – птицата или той самият, и т. н.

Екопътеките могат да бъдат и по-тясно специализирани, допълва Андриана. Това са маршрутите за наблюдение на птици, пеперуди, цветя, диви животни...

Може би най-популярните за наблюдение диви животни напоследък са птиците – казва еколожката. – Такива екопътеки има вече немалко. Специални укрития за наблюдение бяха изградени на много места. Например в Източните Родопи може да наблюдавате от тях живота на лешоядите. Разположени са близо до местата им за подхранване. И от вашето укритие да следите как тези огромни птици долитат на разстояние 4-5 метра от вас, за да си похапнат. Подобни укрития за наблюдение на птиците има и край Атанасовското езеро до Бургас, както и на местността Пода, недалеч от там. Нещо повече, вече има и укрития, от където можете да наблюдавате дивите мечки, каквито все още се срещат у нас.

© Снимка: архив

Маршрутът на най-новата екопътека в Родопите – по поречието на река Девинска, разкрива красотите и природните забележителности на този край.
Повечето екопътеки са изградени в дебрите на 3-те национални и 11-те природни парка в страната, а също и сред местата от мрежата „Натура 2000”, които покриват 33 процента от територията. Тези туристически атракции постоянно се множат у нас. Но те поставят и няколко въпроса за решаване.

Първият е тяхното поддържане. Инфраструктурата на екопътеките трябва да бъде предимно от естествени материали, най-често дърво. А то е нетраен материал, който се износва от времето и всичко направено от дърво трябва да бъде поддържано и периодично подновявано. Иначе има риск за безопасността на туристите. На много места ентусиазирани местни или национални екологични организации изграждат красиви екопътеки, но невинаги имат впоследствие средства да ги поддържат и обезопасяват във времето. Нито това какво точно трябва да представлява една екопътека, нито кой има право да ги създава и кой носи отговорност за поддръжката им, не е регламентирано в българското законодателство, подчертава Андриана Андреева. За пореден път този въпрос не бе решен и от новия закон за туризма, допълва тя.

Още от категорията

Протестите срещу зелените сертификати продължават

Вече четвърти ден, в големите областни градове на страната, граждани изразиха недоволството си срещу внезапното въвеждане на зелените сертификати. В Бургас протестиращите блокираха за половин час движението пред централната автобусна спирка в града, а в..

публикувано на 23.10.21 в 17:38
Стойчо Кацаров

Болниците в България скоро може да изчерпат капацитета си

Ситуацията е изключително сериозна и това е принудило правителството да прибегне към мерки, които не са популярни сред българите, стана ясно след изказване на здравния министър д-р Стойчо Кацаров по Нова ТВ. По думите му, настоящата вълна трябва да..

публикувано на 23.10.21 в 17:04

Внезапният интерес на българите към ваксините е по принуда

През почивните дни, в големите областни градове в страната заработиха изнесени ваксинационни пунктове, в услуга на гражданите, които нямат възможност да го направят през работните дни. Според анкета на БНР, доста от желаещите да се ваксинират се стекоха към..

публикувано на 23.10.21 в 16:22