Един от най-живописните ни старопланински градове предлага на гостите си пътешествие назад във времето. През Възраждането Троян е бил водещ занаятчийски център в тази част на Балканите. Днес позабравените художествени занаяти оживяват в посветения на тях музей, разположен в центъра на града, а посетителите му могат да се почувстват майстори за един ден.

Макет на троянската занаятчийска чаршия в епохата на Възраждането

Повече от половин век след откриването му, Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства на Троян посреща гостите си с ремонтирана сграда, с преструктурирано по съвременните стандарти музейно пространство и обновени експозиции. Това го прави още по-популярен сред ценителите на красотата и изяществото. В 10-те зали на музея са представени характерните за региона занаяти, някои от които се практикуват и до днес. Суровият планински климат и оскъдната обработваема земя са причина населението на Троян и околните села да се ориентира към занаятчийството. В епохата на Възраждането местните майстори успяват бързо да се наложат като вещи грънчари, пирографи, бъчвари, шивачи, ковачи, златари, медникари и пр., а продукцията им става високо ценена на близки и далечни пазари. Най-широко застъпени и в наши дни са грънчарството и обработката на дърво. Елеонора Авджиева – директор на музея, разказва:

Град Троян се слави със своята керамична школа

Троянските майстори създават свои собствени декоративни системи, при които в голяма степен те съхраняват предходни традиции. Такава е сграфито техниката например. Тя идва от Средновековието, но при троянските грънчари вече вместо митологични символи, ще видим растителни орнаменти, с които изписват съдовете си. Много характерна е също така рисуваната керамика с т.нар. „захариеви китки”. Троянци се възхищавали на творчеството на известния възрожденски художник и иконописец Захари Зограф и са пренасяли елементи от неговите рисунки в своите декорации. В наши дни тази техника намира приложение, макар и в по-осъвременен вид. Що се отнася до дървообработващите занаяти , особено разпространена техника в нашия край е огнеписът, или т.нар. пирография, при която дървените съдове се изписват с нагрята жичка. Получават се интересни чинийки, бъклици с красиви орнаменти.

Отделна зала в музея е посветена на невероятното разнообразие от местни носии

Най-старите експонати в музея са от Х-ІХ век пр.н.е. – става дума за предмети от тракийски могилен некропол, открит в района. Уникален макет на троянската занаятчийска чаршия пресъздава типичните майсторски работилнички и ателиета през ХІХ век, когато градът е бил във своя възход. В реален размер пък са представени автентична грънчарска и бъкличарска работилница от същото време. Много разпространени в миналото са били занаятите, свързани с шивачеството и тъкачеството. Отделна зала е посветена на невероятното разнообразие от местни носии, коя от коя по-красиви със своите шевици и гайтани. Но най-добрият начин да се докоснеш до изяществото на троянските занаяти е да се запознаеш отблизо със старите технологии, практикувани и до днес. А защо да не седнеш на грънчарското колело например и не се опиташ сам да сътвориш красива купичка или чинийка, която да отнесеш за спомен от Троян?

Автентични образци на местните занаяти красят залите на музея

Създадохме един атракционен кът, където на грънчарското колело каним майстор керамик, за да прави демонстрации на този занаят, а също и тъкачка, която на нейния си стан да показва как се правят троянските китеници – обяснява Елеонора Авджиева. – Освен това, посредничим между майсторите и туристите, желаещи да се обучават на определени занаяти в местни ателиета. Обикновено това става с предварителна заявка. Например има голям интерес към керамиката. Туристите искат да се научат да работят на грънчарско колело и ние им осигуряваме тази възможност. Да не говорим, че тук, в самия музей, както по-младите, така и по-възрастните посетители могат да правят рисувана керамика. Предоставяме им предварително закупени и изпечени съдове. И след като разгледаме експозицията, организираме едно арт ателие, където гостите могат, на базата на това, което са видели в музейната експозиция, да си нарисуват такъв керамичен съд и да си го отнесат за спомен.

На тръгване непременно си направете ретро снимка с автентична троянска носия

Не липсват и кандидати да се пробват на тъкачния стан в разположената наблизо къща-музей на Иван Хаджийски (известен български публицист и народопсихолог, живял през 1907-1944 г.). Тук ги посреща местна майсторка тъкачка, която ги запознава с тънкостите на занаята. След което гостите се качват на втория етаж на къщата , за да се запознаят с бита на троянци през първата половина на ХХ век. Накрая, всеки който пожелае, може да усети полъха на една отминала епоха, като се облече в автентична старинна носия и се снима за спомен на фона на недокосната от времето ретро обстановка.

Снимки: Венета Николова