Оперният певец Стоян Попов – модел на вокално майсторство

публикувано на 21.10.13 в 11:34

Стоян Попов в ролята на Набуко

Снимка: личен архив

Ария на Жорж Жермон от ІІ д. на оп. „Травиата” от Верди

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Фрагмент из ІV д. на оп.„Набуко” от Верди

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ария на Риголето от ІІ д. на едн. опера от Верди

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ария на Събо из ІІІ картина на оп. „Момчил” от Л. Пипков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Финал на І д. на оп. „Тоска”, Пучини

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес големият български оперен певец Стоян Попов навършва 80 години. Звездата му изгрява през 60-те години на миналия век. Младият самодеец смайва първо педагога си – проф. Христо Бръмбаров, който се заема да шлифова великолепния глас. Още като студент българинът е удостоен със златен медал на Световния младежки фестивал в Хелзинки. След няколко години Стоян Попов вече е сред фаворитите на българската, по-късно и на чуждестранната публика от Европа и Америка. Наричан е от френската музикална критика „българският Тито Гоби”. Гастролите му по световните оперни сцени получават оценки от типа „изключителен Макбет”, „ненадминат интерпретатор на Скарпия”… Удостоен е със званието „Камерзенгер” на Виенската опера през 1982 г.

Без преувеличение, за Стоян Попов може да кажем, че притежава комплекса от качества, необходими за една голяма кариера: изключително красив, наситен с тембри мощен глас, артистизъм и внушителна осанка. А своята огромна жизнена енергия щедро раздава на сцената в продължение на четири десетилетия. Много от неговите изпълнения се вписаха в музикалната ни история като модели за вокално-музикално и актьорско внушение.

Репертоарът на Стоян Попов показва многостранността на таланта му и дарбата да се превъплъщава в най-различни образи. Несъмнено той е признат за блестящ интерпретатор на Вердиевия баритонов репертоар. Трябва да се отделят високите му художествени изяви по световните сцени с партиите на вавилонския цар Набуко и етиопския владетел Амонасро. Незабравими са силните въздействени образи на Макбет и Яго, в които той достига най-пълноценно разгръщане на възможностите си. Красива фраза и изразителни нюанси показва и в партиите на Дон Карло от „Ернани”, в Симон Боканегра, както и в специфичния и много труден образ на Фалстаф. Тук се откроява един нов ракурс от дарованието на Стоян Попов – комедийният. А в ролята на Риголето, която изпълнява десетки пъти и на десетки оперни сцени, Стоян Попов постига трагични върхове в изграждането на психологически наситения образ на шута.

Измежду неповторимите интерпретации на певеца е и образът на барон Скарпия от Пучиниевата „Тоска”. В него той неизменно и възторжено е аплодиран, наред с Райна Кабаиванска и Гена Димитрова, едни от най-големите изпълнителки на Тоска в последните десетилетия на миналия век.

Няколко забележителни вокално-актьорски изпълнения бележат и руския репертоар на Стоян Попов. Най-големите оперни критици на Франция, Германия, Австрия, Италия, Русия неизменно се възхищават от постиженията му в ролите на Княз Игор, Княз Галицки, болярина Шакловити, Борис Годунов. Майсторството на Стоян Попов и огромният му опит превърнаха партията на Хан Крум от едноименната опера на Александър Йосифов в един от шедьоврите на българското оперно творчество. Във фонда на БНР се пази запис от операта „Момчил” на Любомир Пипков от 1970 година. Стоян Попов е в ролята на Събо – побратим на войводата Момчил.

През всичките сезони на своята блестяща кариера Стоян Попов винаги е бил предан на своя оперен театър – Софийската опера. В него прави първите си големи роли и се утвърждава като забележителен изпълнител на класическите драматични баритонови роли. Защото освен голям артист, той е и голям българин-родолюбец. В родината си той постига върховете на попрището си, но и оттук черпи вдъхновение и сили за да разнася по света славата на големите български оперни гласове.

По публикацията работи: проф. Боянка Арнаудова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!