Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

„Месечинко, царева невесто”

Снимка: БГНЕС

В митологичните представи на българина слънцето е млад момък, цар, владетел на всичко живо на света. То се появило в началото на сътворението, когато небето и земята се съединили. От този брак е роден и месецът, схващан във фолклора ни ту като брат, ту като сестра на яркото дневно светило. Митът за произхода на слънцето и луната е тясно свързан с вярванията за божествените близнаци – братя или брат и сестра, които създали Космоса. Според най-разпространените приказки и легенди, в началото слънцето и луната светели еднакво силно. Били неразделни. Няколко са вариантите за раздялата им, в зависимост от различните вярвания. В един от тях те се скарали и били наказани никога повече да не се срещнат. А месечината (вероятно по-виновна за кавгата) останала да свети по-слабо. Друга легенда разказва как месецът се влюбил в красивата избраница на своя брат. Разгневена от това, майка им проклела месеца да свети само нощем.

Историите, които представят слънцето и луната като брат и сестра, напомнят представи, разпространени в различни древни култури. Свързани са с извършването на един от най-тежките грехове – волно или неволно. В една от съществуващите версии, те не се познавали и не знаели за близкото си родство. Когато пораснали, се влюбили един в друг и поискали да се оженят. В друга приказка те съвсем съзнателно избрали да се бракосъчетаят. И в двата случая последвала тежката майчина клетва. Затова се срещат само веднъж в годината – на Еньовден, в деня на лятното слънцестоене. В някои райони на страната ни вярвали, че преди много, много години, слънцето, луната и звездите били близо до земята и греели по-силно от сега. Но хората започнали да си взимат по някоя звезда в къщите си и ги използвали вместо свещи. Веднъж един циганин посегнал към месечината, но Бог я вдигнал нависоко.

Петната върху лунната повърхност, които могат да се видят с просто око, разпалвали въображението на нашите прадеди. Обясненията за тяхната поява са много. Едно от най-колоритните поверия разказва, че слънцето и месечината видели двама цигани да правят любов пред къщата си. Братът и сестрата се засрамили и навели поглед надолу. Девойката се изчервила, та чак потъмняла, а върху лицето й се запечатали образите на мъжа и жената, които и днес са там и могат да се различат при пълна луна. Друга приказка твърди, че петната изобразяват момък с гега и девойка с кобилица.

© Снимка: архив

Много от песните за месечината представляват своеобразна изповед пред небесната свещ, както още я нарича народът ни. Тя грее надалече и вижда любимите хора, от които е разделен пътникът, поел към чужди земи, гурбетчията, воинът.

Във вярванията на много народи по света слънцето е бог, символ на мъжкото начало, светлината му се отъждествява със златото. Луната е свързана с женското начало, с функциите на женския организъм. Нейният метал е среброто. Влиянието на различните етапи от лунния цикъл според фолклорните представи на българина по нищо не се различават от астропрогнозите, които днес можем да прочетем във вестници и списания, интернет или дори да чуем в ефира на електронните медии. В народната терминология новолунието присъства като „новина”, „нов дядо”, „нова свещ” или „млад месец”. Това е моментът за годежи и сватби, както и за начало на някоя продължителна стопанска дейност – сеитба, оран и пр. При пълнолуние или пълна месечина е добре да се влезе в нов дом. На разсип – периода след пълната луна, не бива да се започва нищо важно, защото е обречено на неуспех. В последните три дни, когато луната съвсем изчезва, не бива да се перат дрехи, да се мие косата и пр.

Ако видиш „новата свещ” отдясно – ще ти върви целия месец. Камъче, взето в този момент и поставено под възглавницата, ще покаже на девойката за кого ще се омъжи. Новолуние е и най-доброто време да се подравни косата на младо момиче. Поверието гласи още, че човек не трябва дълго да гледа новата месечина, за да не му излязат лунички. Но непременно трябва да се прекръсти срещу нея (ако е мъж, да свали шапката си) и да се докосне до сребърна монета. В някои области съществувал обичай майките да вдигат децата си нависоко и да наричат: „Както се пълни луната, така да се пълни кесията ти!”. При първата поява на луната момите и децата се захващали на хоро, като подскачали по три пъти. Правели това до река, извор, кладенец. Вярвали, че ритуалният танц ще осигури хубаво време през целия месец – когато трябва ще вали, когато е необходимо, ще има слънце.

По публикацията работи: Албена Безовска

Още от категорията

Мария Малчева

Мария Малчева и богатството на велинградските писани яйца

Историческият музей във Велинград притежава най-голямата колекция и експозиция на писани яйца в България. Огромна заслуга в запазването на тази традиция има Мария Малчева , която не само е съхранила, но е издирила и спасила от забрава модели..

публикувано на 23.04.22 в 06:45

„Училище за лазарки“ – невероятно изживяване в музея „Етър“

Млади момичета, облечени с красиви габровски носии, с венчета на главите и кошници с цветя в ръцете ще преминат в днешния празничен ден по улиците на етнографския музей на открито „Етър“. Девойките са участнички в единственото в България „Училище за..

публикувано на 16.04.22 в 06:05

Конкурсът „Рецептите на Баба“ търси усмихнатите лица на всички в семейството

Много са вкусните гозби, които се приготвят в различните региони на страната ни. На тях са посветени научни изследвания и различни кулинарни журнали, които покриват вкусната карта на България. Откриването и съхраняването на автентични рецепти,..

публикувано на 15.04.22 в 09:50