„На мен ми стига царството, дето ме тачи народът” – песни и легенди за Капитан Петко войвода

„Горице, ситна, зелена”, изп. Васил Михайлов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Капитан Петко войвода”, изп. Магда Пушкарова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Раснал ми Петко, пораснал”, изп. формация „Галатея”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Де се е чуло, видяло”, изп. Христо Карев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Петко льо, капитанине”, изп. ансамбъл „Китна Тракия”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Един от най-почитаните и обичани народни закрилници е роден през 1844 г. в Беломорска Тракия, в Османската империя. Целия си живот посвещава на борбата за освобождение на българите от Беломорието и присъединяването им към България. Сражавайки се храбро по време на Руско-турската освободителна война, със своята чета той освобождава и брани християнски села в Родопите. След края на войната генерал Столетов го кани да му гостува в Русия. Там Петко Киряков е представен на императора Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия. Награждава го с орден за храброст „Георгиевски кръст” и му подарява голямо имение в Киевска област. Скоро след това българският патриот продава имота и се завръща в родината. Живее във Варна, умира през 1900 г.

Животът на Капитан Петко е преразказан в песни, легенди и предания – свидетелство за възхищението и любовта, с които и до днес е обвеян споменът за него. Приживе войводата е имал възможност да чуе много от творенията, в които народът ни вае образа му на смел и справедлив защитник, неподкупен патриот, отдаден на Отечеството.

Паметниците, които напомнят подвизите му, у нас са над двадесет. На негово име е наречен връх на остров Ливингстън, Антарктида. През 2004 г., по повод 160-ата годишнина от рождението му, в Рим също беше издигнат паметник на българския революционер – точно до паметника на Джузепе Гарибалди, с когото през 1866 г. организират в Италия дружина и вземат участие в Критското въстание.

Петко Киряков бил много висок, едър, силен и пъргав. Имал хубав глас, обичал да пее и да играе хорà. Една от любимите му песни била за Делю хайдутин – прочут родопски закрилник. Казват, че, независимо от таланта си на военен, бил с кротък нрав, находчив и разсъдлив. „Хванал гората” едва на 16-годишна възраст. Според народните истории, младежът тръгнал на събор в съседно село, заедно със свои другари. Момчетата не знаели, че турците ги преследват. Когато ги нападнали, убили двама от тях. Петко избягал, станал войвода и започнал да отмъщава. В биографията му е записано, че двамата другари всъщност са един от братята му и техен братовчед. Макар и съвсем млад, Петко събрал малка чета и предприел поредица от нападения. Убийците били наказани, както и главният виновник – известен с жестокостта си местен бей.

Куршум от сребро и злато отлели враговете на войводата, за да го убият – разказва легендата. Защото от дете него „обикновен куршум не го лови”. Поставяли му клопки, стреляли по него от засада, но смелият българин бил неуловим. Като станал прочут хайдутин, млади и стари отивали при него, за да го молят за закрила. Веднъж го извикали да спасява едно село. Накарал хората да направят човешка фигура от чувал, да я напълнят със слама и да я вържат на църковната камбанария. Поръчал им и да зазидат всички прозорци на храма, да оставят само един тесен процеп точно под чучелото. Отишъл в селото капитанът, качил се на камбанарията и зачакал. Когато потерята се задала, той стрелял. Нападателите погледнали откъде идва изстрелът, видели човешката фигура на камбанарията и започнали да я обсипват с куршуми. Помислили, че са убили стрелеца и попитали кой е той. Петко войвода бил подучил селяните да казват, че селото е негово, та затова да ги помолят да обърнат конете си и да си вървят по живо, по здраво. Зарадвани, че са победили легендарния хайдутин, турците решили, че могат да грабят на спокойствие. Но от камбанарията пак се разнесли гърмежи. Никой не успял да стори зло на хората. А тези от османлиите, които оцелели, си тръгнали уплашени и никога повече не посмели да нападнат това село.

Много популярна е и историята за Керима, бяла ханъмка, която трябвало да премине през планината с керван от 500 сеймени и товар сребро и злато. Петко войвода събрал дружината си и им казал да пазят красивата ханъма и да я пуснат да си ходи невредима, но да завардят сеймените, да вземат златото и среброто, за да купят саби и пушки, седла за конете и пак да бранят народа.

„Де се е чуло, видяло, в едно царство два царя, два царя, два господаря. В Стамбула султан царува, в Морона Петко войвода и неговата вярна дружина” – подобен текст ще срещнем в различни варианти. Според преданията, султанът много пъти изпращал заповеди до паши и везири да примамят Капитан Петко да приеме служба при него. Но народният герой отказвал да „везирства и в сараи да седи”. На султанските нишани той отговарял така: „На мен не ми трябва царство, още везирство. На мен ми стига царството, дето ме тачи народът, гладни и сиромаси, вдовици с дребни дечица”.

Споделете

„На мен ми стига царството, дето ме тачи народът” – песни и легенди за Капитан Петко войвода

Още от категорията

Монография представя традиционната къща на българите в Молдова

Магията на кукерските игри шества в Ямбол

Традицията на маскарадния фестивал "Кукерландия" продължава в Ямбол

Българско Национално Радио