Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

„На мен ми стига царството, дето ме тачи народът” – песни и легенди за Капитан Петко войвода


Един от най-почитаните и обичани народни закрилници е роден през 1844 г. в Беломорска Тракия, в Османската империя. Целия си живот посвещава на борбата за освобождение на българите от Беломорието и присъединяването им към България. Сражавайки се храбро по време на Руско-турската освободителна война, със своята чета той освобождава и брани християнски села в Родопите. След края на войната генерал Столетов го кани да му гостува в Русия. Там Петко Киряков е представен на императора Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия. Награждава го с орден за храброст „Георгиевски кръст” и му подарява голямо имение в Киевска област. Скоро след това българският патриот продава имота и се завръща в родината. Живее във Варна, умира през 1900 г.

Животът на Капитан Петко е преразказан в песни, легенди и предания – свидетелство за възхищението и любовта, с които и до днес е обвеян споменът за него. Приживе войводата е имал възможност да чуе много от творенията, в които народът ни вае образа му на смел и справедлив защитник, неподкупен патриот, отдаден на Отечеството.

Паметниците, които напомнят подвизите му, у нас са над двадесет. На негово име е наречен връх на остров Ливингстън, Антарктида. През 2004 г., по повод 160-ата годишнина от рождението му, в Рим също беше издигнат паметник на българския революционер – точно до паметника на Джузепе Гарибалди, с когото през 1866 г. организират в Италия дружина и вземат участие в Критското въстание.

Петко Киряков бил много висок, едър, силен и пъргав. Имал хубав глас, обичал да пее и да играе хорà. Една от любимите му песни била за Делю хайдутин – прочут родопски закрилник. Казват, че, независимо от таланта си на военен, бил с кротък нрав, находчив и разсъдлив. „Хванал гората” едва на 16-годишна възраст. Според народните истории, младежът тръгнал на събор в съседно село, заедно със свои другари. Момчетата не знаели, че турците ги преследват. Когато ги нападнали, убили двама от тях. Петко избягал, станал войвода и започнал да отмъщава. В биографията му е записано, че двамата другари всъщност са един от братята му и техен братовчед. Макар и съвсем млад, Петко събрал малка чета и предприел поредица от нападения. Убийците били наказани, както и главният виновник – известен с жестокостта си местен бей.

Куршум от сребро и злато отлели враговете на войводата, за да го убият – разказва легендата. Защото от дете него „обикновен куршум не го лови”. Поставяли му клопки, стреляли по него от засада, но смелият българин бил неуловим. Като станал прочут хайдутин, млади и стари отивали при него, за да го молят за закрила. Веднъж го извикали да спасява едно село. Накарал хората да направят човешка фигура от чувал, да я напълнят със слама и да я вържат на църковната камбанария. Поръчал им и да зазидат всички прозорци на храма, да оставят само един тесен процеп точно под чучелото. Отишъл в селото капитанът, качил се на камбанарията и зачакал. Когато потерята се задала, той стрелял. Нападателите погледнали откъде идва изстрелът, видели човешката фигура на камбанарията и започнали да я обсипват с куршуми. Помислили, че са убили стрелеца и попитали кой е той. Петко войвода бил подучил селяните да казват, че селото е негово, та затова да ги помолят да обърнат конете си и да си вървят по живо, по здраво. Зарадвани, че са победили легендарния хайдутин, турците решили, че могат да грабят на спокойствие. Но от камбанарията пак се разнесли гърмежи. Никой не успял да стори зло на хората. А тези от османлиите, които оцелели, си тръгнали уплашени и никога повече не посмели да нападнат това село.

Много популярна е и историята за Керима, бяла ханъмка, която трябвало да премине през планината с керван от 500 сеймени и товар сребро и злато. Петко войвода събрал дружината си и им казал да пазят красивата ханъма и да я пуснат да си ходи невредима, но да завардят сеймените, да вземат златото и среброто, за да купят саби и пушки, седла за конете и пак да бранят народа.

„Де се е чуло, видяло, в едно царство два царя, два царя, два господаря. В Стамбула султан царува, в Морона Петко войвода и неговата вярна дружина” – подобен текст ще срещнем в различни варианти. Според преданията, султанът много пъти изпращал заповеди до паши и везири да примамят Капитан Петко да приеме служба при него. Но народният герой отказвал да „везирства и в сараи да седи”. На султанските нишани той отговарял така: „На мен не ми трябва царство, още везирство. На мен ми стига царството, дето ме тачи народът, гладни и сиромаси, вдовици с дребни дечица”.

Още от категорията

Баба Марта със световна известност

Викторината на Радио България сред многоезичната ни аудитория от целия свят показа недвусмислено, че чужденците са добре запознати с пролетните традиции на българите и най-вече с персонажа на баба Марта. На въпроса „Коя е Баба Марта – добра..

публикувано на 24.03.22 в 09:10

Традиционните български чорапи разкриват своите тайни

Читалища, индивидуални участници и пенсионерски клубове от 62 населени места в България се включиха в онлайн-конкурса „Шарени чорапье“, организиран по случай 100 години от създаването на читалище „Крюгер Николов – 1922“ в с. Пещера, област Перник,..

публикувано на 18.03.22 в 10:45

Великият пост подготвя вярващите за най-светлия празник – Възкресението

Днес започват най-дългите пости в годината, които имат за цел да подготвят вярващите за Възкресение Христово - най-големия празник за православните християни, който тази година ще честваме на 24 април. Патриарх Неофит призова вярващите в..

публикувано на 07.03.22 в 11:35