Напоследък и в българското общество стана модерно да се посещава психолог. Причините нашенецът да търси квалифицирана помощ в тази област са разнообразни. Оказва се, че все по-често повод за такава среща са поразклатени брачни взаимоотношения. Един от хората, които помагат на семейните двойки да затворят „кутията на Пандора”, е психологът и семеен психотерапевт Златка Михова, която работи с деца и семейства повече от 20 години. Директор е на магистърската програма по семейно консултиране в Нов български университет. Златка Михова е и председател на Българската асоциация по фамилна терапия:

© Снимка: Диана Христакиева

„Търсенето на психологическа, на терапевтична помощ не е лесно решение, посочва тя. – Все пак, да допуснеш един непознат човек да се рови в душата ти, да поглежда под юргана ти, е трудно решение. На Запад психотерапевтичната помощ е регламентирана, тя е психично-здравна услуга, и се плаща от фондове. Там общопрактикуващите лекари, учителите, социалните работници рутинно изпращат за такива консултации. При нас хората трябва сами да вземат решение, сами да намерят при кого да отидат, така че всъщност тук тези, които търсят фамилна, брачна терапия или консултиране, наистина полагат много повече усилия да подобрят взаимоотношенията си, отколкото на Запад. Те се обръщат към психолози по повод на различни проблеми, но в основата им най-често лежи криза в брака. Тя може да се изрази в това, че партньорите са престанали да бъдат близки и да си говорят, може да се проявява в чести скандали и конфликти, може да има изневяра или друго събитие, което се приема като предателство. По принцип кризите в брака са нещо естествено, което се случва поради спецификата на семейните отношения. Но ако хората не могат да я разпознаят и да потърсят помощ и решение, се стига до разрив. Често той се отлага по различни начини – например раждане на следващо дете за заздравяване на брака, купуване на имот, кола, единият от двамата отива да работи в чужбина или в друг град... Така бракът се запазва за пред обществото, но ако не се поработи сериозно със съпрузите, макар и отлаган, разривът е неминуем.”

По-младите ли търсят по-често услугите на брачния терапевт?

„Като че ли няма преобладаваща група, въпреки че хората в зряла работоспособна възраст между 30 и 50 години най-често търсят помощ, казва Златка Михова. – Това е и периодът, в който настъпват кризите в брака. Сега хората обикновено се събират да живеят и да създават семейство и деца на малко по-късна възраст. По-младите по-скоро ни търсят по повод на това, че не могат да създадат трайна връзка, че усещат как се провалят в това да заживеят с друг човек. Те имат нужда от помощ по-скоро да разберат какво им пречи да създадат такава връзка. Инициатор на срещите е този, който иска промяна. Този, който чувства, че не може вече да продължава по старому. Преди време може би наистина жените повече са търсели фамилна терапия. В момента, специално от моята практика, мъжете започват да стават много по-активни, мисля дори, че в момента преобладават заявките, които идват от мъже.”

Отразява ли се кризата – икономическа и обществена, върху процесите в българското семейство?

„Това, което се крие зад злободневието на кризата, например споренето за пари, при нас може би е по-често, отколкото в други страни, казва Златка Михова. – В основата си обаче проблемите, които довеждат хората на терапия, са проблеми на човешките взаимоотношения, на това, колко другия ме разбира, уважава, доколко мога да разчитам на него, доколко имам значение за него. Това са общочовешки проблеми. Вече изразяването им в ежедневието може да е различно. Трайността на брака се определя от привързаността между партньорите, от това те да са свикнали един с друг, да чувстват другия като сигурен, да могат да разчитат на него, да има грижа, жалост за другия. Без това не може да има трайност на връзката. Лошото е, че добрите сексуални отношения разчитат на друг тип емоции: на новостта, на несигурността, на тръпката, на това да има риск. Затова съчетаването на сексуалните отношения и привързаността в един дълъг брак не е лесно, но не е невъзможно. То изисква известни усилия от страна на партньорите. Това, което ние знаем със сигурност в резултат на изследвания, е, че по-лесно се съчетават добри сексуални отношения и привързаност в един дълъг брак, когато хората имат добро самочувствие.”

Каква е формулата на успешния брак?

„Проблемът е, че различните хора имат различна дефиниция за успешен брак, посочва Златка Михова. – В този смисъл всеки път, когато те дойдат при нас, ние се опитваме да намерим тази уникална формула, която ще им помогне да се чувстват добре. Самото развитие на цивилизацията върви в посока брачните отношения да имат много голямо значение. Понякога като че ли хората очакват от брачните си отношения всичко, особено в големия град, където има разкъсване на роднинските връзки, а и невинаги в работата се чувстваш комфортно. И тогава отношенията с партньора като че ли трябва да запълнят всички празноти. От него се очаква да бъде и най-добрият любовник, и най-добрият приятел, да оказва и емоционална, и финансова подкрепа, и какво ли не…За съжаление, това не е възможно.”