Намаляваме бавно…

публикувано на 13.12.13 в 12:55

Снимка: Архив

Ако България има проблеми, най-големият от тях е демографският. Писателите-класици са ни оставили забележителни картини на някогашното многобройно патриархално семейство. Днес около масата в хиляди български семейства има повече празни столове, отколкото хора. Намаляваме със застрашителни темпове, и това не е от вчера. И ако сега сме около 7 милиона, през 2060 година според статистиката в България ще живеят едва около 5 милиона души, може би…

Тъжно е да си припомняме тези стряскащи цифри пред светлите празници Коледа и Нова година. Но родените през 2013 г. българчета се очаква да са с 4500 по-малко от предишната, съобщи наскоро и добави още „сол в раната” здравният министър д-р Таня Андреева. Доклад на Световната банка преди няколко месеца само потвърди известния факт, че у нас застаряването на населението се движи с по-бързи темпове, отколкото в други държави на континента. Ако броят на възрастните в богатите европейски държави расте, това не е повод за паника. У нас обаче е. България застарява, без да е богата, което е по-страшното и води до много сериозни проблеми в бъдеще, отбелязват от Световната банка. Ниска раждаемост, висока смъртност – по тези показатели сме на челни места не само в Европа, но и в света.

„У нас вече е късно да се говори за демографска криза, точното определение е демографска катастрофа”, казват учени. В подкрепа на това: през миналата година у нас са се родили 69 хиляди деца, същевременно 109 хиляди души са починали. С такъв отрицателен прираст можем да се „похвалим”. Детската смъртност е по-висока от средната за ЕС, в тройката не само в Европа, но и в света сме по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Над две трети от смъртните случаи у нас са по такива причини. Висока е смъртността и от ракови заболявания, което говори за недостатъчна здравна превенция, и в крайна сметка е оценка за състоянието на здравеопазването.

„Ние имаме 9,5 на хиляда души раждаемост, а 15 на хиляда – смъртност – напомня и проф. Петър Славейков, ръководител на катедра „Регионално развитие” в СУ „Климент Охридски”. – При средна смъртност за света около 9 промила, ние имаме 15. При средна смъртност за Европа 11 промила и средна раждаемост за Европа също 11 промила, ние имаме 9,5 промила раждаемост. Само няколко държави от Африка имат по-висока смъртност и те се броят на пръсти. Ситуацията в България е катастрофална в демографско отношение. Което поставя въпроса за съществуването на държавата в този вид. Освен това, намаляването на населението и неговото застаряване в крайна сметка води до ограничаване и на работната сила, и на вътрешния пазар, два изключително важни фактора.”

Това е ситуацията. Какво обаче прави на практика държавата в случая? Само със стратегии за демографско развитие деца не се раждат. Правителството на Орешарски разчупи малко леда след четири години замразяване при предишното правителство. „Най-социалният бюджет от 23 години насам, почти 37 процента от разходите отиват за социална политика”, така нарече най-важния финансов план за следващата година социалният министър Хасан Адемов. Но предприетите по спешност мерки не променят съществено трагичния демографски баланс. Все пак – повишава се сумата за отглеждане на дете през втората година от майчинството до минималната заплата от 340 лв. от догодина като първа стъпка. За детски надбавки, обезщетения и помощи – общо 1 млрд. лв. в бюджет 2014, над 80 процента от семействата ще получават детски надбавки. Кои са обаче етносите с най-многочислени семейства у нас, е известно. Учени задават въпроса: докога ще се дават пари на калпак по критерия „нисък доход”? Какви са евентуалните спешни стъпки, които държавата може да направи, за да забави поне малко демографските процеси? Според проф. Петър Славейков те са намаляване, а защо не и освобождаване от ДДС на детските храни и дрешки като знак, че държавата мисли за проблема. Сега те се облагат с 20 процента ДДС, а хазартът, например, е освободен от този данък. „Не” на раздаването на пари на калпак, а диференцирани мерки, добавя Славейков, защото: „На нас ни е нужно не само да се раждат повече деца, но ни е нужно качествено поколение.”

„Децата, без които не можем”, такава книга написа преди 30 години един български лекар, разтревожен от българското демографско бъдеще. Може би е време да напише продължението: „Децата, които България пропусна да има през последните 60 години”.

По публикацията работи: Милка Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!