Да отидеш в Троян и да не опиташ троянска сливова е като да отидеш в Рим и да не видиш папата, шегуват се местните хора. Първото нещо, с което те посрещат, прекрачиш ли прага на домовете им, е чашка сливовица. Омайната течност се лее навред по ресторанти и механи, повишавайки градуса на настроението и… апетита. А троянските мезетата са от вкусни по-вкусни и неусетно отварят глътка, така че човек може и да се забрави. Салати от пресни зеленчуци, домашно козе и овче сирене, сланина, оваляна в дъхави треви, луканки и суджуци от закланото по Коледа прасенце и още, и още гъделичкащи небцето и въображението вкусотии превръщат дегустациите на троянската сливовица в уникално преживяване.

През 1882 г. троянската сливова получава и първото си световно признание – диплом и бронзов медал на изложението в белгийския град Анверс. Достойнствата на алкохолния еликсир са били оценени от емблематични личности, като папа Йоан Павел ІІ и бившия американски президент Бил Клинтън. Всъщност, ценителите трудно устояват на магическото му въздействие. Това обяснява и един любопитен анекдот от по-далечното ни минало. Разказва ни го Елеонора Авджиева – директор на музея:

Всяка есен в Троян пристигат хиляди туристи от страната и чужбина, за да присъстват на фестивала на сливовата ракия. Програмата на алкохолната фиеста включва фолклорни изяви, дегустации на троянски мезета, турнири по разказване на вицове за ракията и не на последно място състезания по надпивания с троянска ракия. А веднъж опиташ ли я, ще ти се иска още и още.