Преполовение в Асеновград: ритуали и разкази за чудеса

На 14 май тази година се отбелязва църковният празник Преполовение – малко известен обичай от района на Асеновград и Бачково, в който християнството се преплита с характерни местни традиции и фолклорни практики.

Преполовение се числи към подвижните празници и се чества на 25-ия ден след Великден, когато времето до Петдесетница се преполовява. Затова се пада винаги в сряда, макар всяка година да е на различна дата. За повечето хора у нас празникът е неизвестен. Не е така обаче за жителите на Асеновград и Бачково – за тях това е важен и дългоочакван ден, един от най-тържествените в местния календар. Тогава, според традицията, една асеновградска икона отива „на гости” в Бачковския манастир.

„Блажим тя, Богородице”, изп. Даниел Спасов Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Става дума за олтарната богородична икона от храма „Св. Богородица – Благовещение”, смятана за чудотворна. Самата църква е построена през 1830 г. – на мястото на по-стар параклис, собственост на Бачковския манастир, който по-късно дарява и чудотворната икона. Църквата става по-известна като „Рибната” – според едни, заради украсата на кубето, напомняща рибени люспи, а според други – заради рибите, които плуват във водите на аязмото в малкия параклис при църквата, посветен на Св. Йоан Предтеча. Богомолците и до днес вярват, че ако видят рибите в аязмото, молитвите им ще се сбъднат и хвърлят вътре стотинки за късмет.

На Преполовение чудотворната асеновградска икона се носи с литийно шествие до Бачковския манастир. Ритуалът започва още в навечерието на празника, когато в храма се стичат богомолци от близо и далеч, за да нощуват там „за здраве”. На сутринта иконата се поставя на специална носилка, обкичена с цветя. Под звъна на църковните камбани шествието поема през града, водено от свещениците и придружавано от множество вярващи. Жителите на града излизат по улиците, за да приветстват иконата. Всички се стремят да я докоснат и да я поносят поне за малко – вярва се, че това носи здраве и късмет. Провирането под носилката пък очиства от греховете и лекува. Цветята от иконата също се смятат за чудотворни и сред приключването на празника жените си вземат по стръкче, за да го отнесат у дома. В миналото шествието е стигало пеш до манастира, но днес се използват коли и автобуси. Цялото манастирско братство, начело с игумена, излизат навън, за да посрещнат светинята и да ѝ се поклонят. После в двора на манастира се прави водосвет и „гостенката” се внася в църквата, където се оставя за поклонение. Следобед се връща обратно по същия начин и асеновградчани отново излизат по улиците – да я посрещнат с „добре дошла”.

Според историческите изследвания възникването на шествието е свързано с българско-гръцките религиозни борби в града от началото на ХIХ в. Устната традиция обаче обяснява празника с едно необикновено събитие, известно като „ангелската” или „небесната” служба. За него са запазени и писмени сведения: през януари 1910 г в софийския вестник „Вечерна поща” е публикувана е дописка на местния свещеник Ной Ангелов, цитирана по-късно от големия български фолклорист Михаил Арнаудов.

„Божа майка”, изп. Даниел Спасов Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Според разказите на местните хора чудото се е случило през зимата, около полунощ. Ангелско шествие изминало пътя от Бачковския манастир до Рибната църква, а там небесните сили отслужили литургия, придружена от биене на камбани, песнопения и божествена светлина. Чудото било наблюдавано едновременно от много хора в различни части на града и околностите. Едни чули небесните камбани и без да знаят, че са свидетели на чудо, помислили, че някоя пристанала мома се венчава тайно през нощта, както бил обичаят по онова време. Закъснели търговци, които се връщали от Пловдив, забелязали необичайно зарево над Бахча махала, където се намира църквата, и решили, че гори някоя голяма богатска къща. На другия ден с изненада узнали, че не е имало никакъв пожар.

Същата нощ в дома на свещеника Иван Бухлев, непосредствено до църквата, имало седянка. Събраните там жени и момичета чули как вътре започнало богослужение, но не посмели да влязат, защото знаели, че църквата е заключена, а свещеникът спи. Най-преки свидетели на чудото обаче станали две жени от пловдивските села, дошли да преспят в църквата за здраве. Те имали редкия шанс да наблюдават ангелската служба с очите си и да получат изцеление.

Скоро след ангелската служба ясновидката Султани Шишманова от Асеновград получила съновидение. Явила се Св. Богородица и поръчала всяка година иконата ѝ да се носи до Бачковския манастир. Предрекла, че на този ден ще идват хиляди хора от цяла България и обещала да прави чудеса. Асеновградчани изпълнили заръката на Божията майка и така възникнало шествието, което се прави и до днес. Изглежда Богородица спазва своето обещание да прави чудеса на този ден. За това свидетелстват многобройни разкази за чудеса, които могат да се чуят сред вярващите: от проговарянето на нямо дете, през изцеленията от различни болести, до неочакваната промяна на проклет мъж, който престанал да тормози жена си.