1951 – Ансамбъл „Филип Кутев” – началото

Националният ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев” от десетилетия е един от музикалните символи на страната ни. Хиляди са концертите, десетки са страните, в които певци, инструменталисти и танцьори са изправяли на крака публиката. Невъзможно е дори да си представим колко хора по света за пръв път са чули името на България, благодарение на първия държавен състав, обединил нашето музикално и танцово фолклорно изкуство. Създаден през 1951 г., днес той носи името на своя основател Филип Кутев. В „Златния фонд” на БНР са съхранени спомените на композитора за началото:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„През 1951 г. излезе държавно решение да се създаде фолклорен ансамбъл в България. Повод за това беше хор „Пятницки”, който през 1949 г. гостува у нас и остави голяма следа. Заговори се защо и ние да не основем подобен състав, след като имаме толкова богат фолклор. Осъществяването на идеята и организацията възложиха на мен. Не беше лесно. Реших да събера най-талантливите певици, танцьори и свирачи от всички фолклорни области. След като това беше сторено, дойдоха битовите проблеми, но те също бяха решени. Най-важната задача пред мен беше накъде да водя ансамбъла. Първите участници бяха неквалифицирани. Съвсем умишлено бях предпочел самородните дарования, които са непосредствени, автентични. Подбирах песни със съдържателни текстове, красиви мелодии и богата метроритмика от различните региони на България. Ние извадихме народното творчество от музея и му дадохме нов живот. Моята „стратегическа цел” беше, след като изградя ансамбъла, цялата страна да се покрие с мрежа от подобни фолклорни състави. За щастие, това се случи без нареждане „отгоре”. От села и градове започнаха да идват при нас, да питат как да организират и те народни хорове и оркестри. Днес те са стотици и вършат много благородно дело – издирват, съхраняват и обработват фолклора на своя роден край. В резултат на появата на ансамбли се създаде още едно движение – на народните събори. Там хората пеят и танцуват така, както са се научили от своите майки и бащи, баби и дядовци. Ние подкрепяме тези събори, живеем с тях. Защото те показват автентичния фолклор, от който ние вечно ще се учим. Той е неизчерпаем, тепърва ще извличаме от него нови и нови идеи.”

„Полегнала е Тудора”, изп. хорът, солистки Верка Сидерова, Роза Цветкова, Сидера Николова и Янка Танева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Към началото се връща и Мария Кутева, съпруга на известния композитор, негов съмишленик и дългогодишен съратник. Тя е фолклорист и филолог на ансамбъла още от основаването му. Разказът й дава много важни детайли за времето и културната ситуация, в която попада новосъздаденият състав.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Много трудно беше в началото. По онова време Филип Кутев все още работеше в ЦДНА (Централен дом на Народната армия), където завеждаше музикалната част. Той убеждаваше своите колеги в необходимостта България да има фолклорен ансамбъл. Тогава вече имаше пиеси, създадени на фолклорна основа. Радвахме се на танцовата драма „Нестинарка” на Марин Големинов. Но това беше музика, написана с академични изразни средства. Най-голям ентусиазъм проявяваха композиторите, които работеха в тази насока – Петко Стайнов, разбира се, Марин. Един човек, който беше изключително компетентен и дълбоко убеден в стойността на новото начинание, много ни подкрепи, след като ансамбълът беше създаден. Това беше композиторът Димитър Ненов. Постепенно съпругът ми убеди държавните институции, от които зависеше всичко. Той пое музикалната част. По негова препоръка Маргарита Дикова стана ръководител на танцовия състав, а Иван Кавалджиев се зае с оркестъра. За костюмите отговаряше Нева Тузсузова. Това беше щастие за ансамбъла, защото тя имаше същото виждане за нещата – да запази стила, но да се съобрази със законите на сцената. Понякога най-интересните качества на фолклорните образци се замъгляват, ако автоматично бъдат пренесени на концертния подиум. Първите песни, които Филип създаде, бяха само за да научи певиците да пеят в хор. Това бяха гласовити момичета без никакво музикално образование. Бяха толкова щастливи да чуят собствените си песни, изпълнени в ансамбъл.”

Снимки: philipkoutev.com

Споделете

1951 – Ансамбъл „Филип Кутев” – началото

Още от категорията

2007 година – България в ЕС: между еврооптимизма и евроскептицизма

2006 г. – Стефан Груев – Другата България

2004 г. – Магьосникът от Калиманица

Българско Национално Радио