Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Челопеч – златното село на България

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Снимка: chelopech.org

За село Челопеч се говори отдавна, знае се, че там се намира най-голямата мина за добив на злато в България. От тук минава подбалканският път от София за Бургас. Още с влизането в населеното място, погледът се насочва към мината, която прави впечатление с мащабите и модерния си външен изглед. Тя дава поминък и просперитет в живота на хората от Челопеч. От десет години съоръжението се стопанисва от канадско дружество, специализирано в добив и преработка на полезни изкопаеми. Добрите взаимоотношения между бизнеса и местната администрация дават своето отражение върху целия облик на селото през годините.

Снимка

Челопеч се разви като лидер в подбалканския регион, и днес може да съперничи на много столични райони по нивото на своята инфраструктура, възможности за образование, спорт, туризъм и места за отдих и развлечения. Община Челопеч е само на час и половина път от столицата и е добър пример за това как могат да се задържат талантливите и трудолюбиви жители в селото.

Снимка

Освен лекотата при намиране на работа, Челопеч предлага много възможности за прекарване на свободното време. А за това помагат и празниците, които се организират от общината и читалището. Най-силна е традицията около маскарадните игри. Кукерските групи са емблематични за челопечани, а те от незапомнени времена наричат своите кукери „мечкарите”. Има два клуба, които непрекъснато се подмладяват. Танцьорите сами изработват маските и с тях гостуват по покана на фестивали в цялата страна. Родови срещи, фестивали и общи празници – това е притегателната сила, с която Челопеч сплотява хората. Най-новото и мащабно съоръжение е амфитеатрална сцена, изградена от масивно дърво и ковано желязо в местността Корминеш. Мястото е било огромна поляна, обиколена от борова гора в подножието на планината. Открай време там се провеждат събори и всякакви инициативи, които сближават хората. Амфитеатралната конструкция беше открита през пролетта на тази година и стана сцена за първия фолклорен фестивал на Челопеч с международно участие. За ритъма с който живее и празнува Челопеч, разказва Татяна Цонкова, координатор и организатор на културните събития към местната администрация:

„През последните години се опитваме да се отърсим от тази аналогия, която всички правят с минната промишленост, когато чуят за село Челопеч. Затова направихме и амфитеатъра в местността Корминеш. Там ще е място за изява на хората и ще се организират културни събирания от по-голям мащаб. Хижата ни е обновена, намира се под връх Моргана. При изгрев, първото светло петно пада точно под хижата, върху самия връх. Оттам е дошло името Челопеч, което означава буквално „пече ни на челото”. Много е хубаво това място. Човек може да се качи пеша до нея. С раница на гърба, дори и без превоз, лесно се стига до там. Минава се с лекота и през прохода Кашана, пътят който свързва градовете Златица и Етрополе от двете страни на Балкана. Много семейства с децата предпочитат да идват за два-три дни тук. С автомобил взимат малко повече багаж, има удобства и пространство около хижата. В самото село имаме голям и модерен спортен център, достъпен за желаещите да спортуват срещу символична такса. Направихме го преди три години с европейски средства. Има зали за волейбол, баскетбол, две фитнес зали. Има отделни зали за тенис на маса, за карате, за народни и съвременни танци. Отделно и оздравителен комплекс, където всеки да се почувства добре след тренировката.

Снимка

А иначе в града кипи богат културен живот. В първото издание на международния фолклорен фестивала „Златен прах” това лято хората на Челопеч се срещнаха с талантливи и самобитни танцьори от Грузия, Индия, Мексико. Подготовката на фестивал от такъв мащаб в малкото подбалканско село коствало безсънни нощи на организатора Маргарита Богданова:

„Много трудно се организира подобен фестивал. Първо определихме бюджетната рамка, и стана ясно, че можем да си позволим да поканим три-четири групи. Свързахме се с хореографи и опитни хора. Сформирахме организационен комитет, който упорито заработи, за да го има фестивала. Подготвихме реклама и подаръци за групите, но нищо не би могло да стане без подкрепата на общината. В концертната програма много активно се включиха местните ни фолклорни състави, детският „Българче” и кукерският състав „Златното руно”. Като домакини гледахме да си покажем нашето и оттам да се порадваме и на чуждото фолклорно майсторство.”

Снимки: chelopech.org, БГНЕС