Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Челопеч – златното село на България

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Снимка: chelopech.org

За село Челопеч се говори отдавна, знае се, че там се намира най-голямата мина за добив на злато в България. От тук минава подбалканският път от София за Бургас. Още с влизането в населеното място, погледът се насочва към мината, която прави впечатление с мащабите и модерния си външен изглед. Тя дава поминък и просперитет в живота на хората от Челопеч. От десет години съоръжението се стопанисва от канадско дружество, специализирано в добив и преработка на полезни изкопаеми. Добрите взаимоотношения между бизнеса и местната администрация дават своето отражение върху целия облик на селото през годините.

Снимка

Челопеч се разви като лидер в подбалканския регион, и днес може да съперничи на много столични райони по нивото на своята инфраструктура, възможности за образование, спорт, туризъм и места за отдих и развлечения. Община Челопеч е само на час и половина път от столицата и е добър пример за това как могат да се задържат талантливите и трудолюбиви жители в селото.

Снимка

Освен лекотата при намиране на работа, Челопеч предлага много възможности за прекарване на свободното време. А за това помагат и празниците, които се организират от общината и читалището. Най-силна е традицията около маскарадните игри. Кукерските групи са емблематични за челопечани, а те от незапомнени времена наричат своите кукери „мечкарите”. Има два клуба, които непрекъснато се подмладяват. Танцьорите сами изработват маските и с тях гостуват по покана на фестивали в цялата страна. Родови срещи, фестивали и общи празници – това е притегателната сила, с която Челопеч сплотява хората. Най-новото и мащабно съоръжение е амфитеатрална сцена, изградена от масивно дърво и ковано желязо в местността Корминеш. Мястото е било огромна поляна, обиколена от борова гора в подножието на планината. Открай време там се провеждат събори и всякакви инициативи, които сближават хората. Амфитеатралната конструкция беше открита през пролетта на тази година и стана сцена за първия фолклорен фестивал на Челопеч с международно участие. За ритъма с който живее и празнува Челопеч, разказва Татяна Цонкова, координатор и организатор на културните събития към местната администрация:

„През последните години се опитваме да се отърсим от тази аналогия, която всички правят с минната промишленост, когато чуят за село Челопеч. Затова направихме и амфитеатъра в местността Корминеш. Там ще е място за изява на хората и ще се организират културни събирания от по-голям мащаб. Хижата ни е обновена, намира се под връх Моргана. При изгрев, първото светло петно пада точно под хижата, върху самия връх. Оттам е дошло името Челопеч, което означава буквално „пече ни на челото”. Много е хубаво това място. Човек може да се качи пеша до нея. С раница на гърба, дори и без превоз, лесно се стига до там. Минава се с лекота и през прохода Кашана, пътят който свързва градовете Златица и Етрополе от двете страни на Балкана. Много семейства с децата предпочитат да идват за два-три дни тук. С автомобил взимат малко повече багаж, има удобства и пространство около хижата. В самото село имаме голям и модерен спортен център, достъпен за желаещите да спортуват срещу символична такса. Направихме го преди три години с европейски средства. Има зали за волейбол, баскетбол, две фитнес зали. Има отделни зали за тенис на маса, за карате, за народни и съвременни танци. Отделно и оздравителен комплекс, където всеки да се почувства добре след тренировката.

Снимка

А иначе в града кипи богат културен живот. В първото издание на международния фолклорен фестивала „Златен прах” това лято хората на Челопеч се срещнаха с талантливи и самобитни танцьори от Грузия, Индия, Мексико. Подготовката на фестивал от такъв мащаб в малкото подбалканско село коствало безсънни нощи на организатора Маргарита Богданова:

„Много трудно се организира подобен фестивал. Първо определихме бюджетната рамка, и стана ясно, че можем да си позволим да поканим три-четири групи. Свързахме се с хореографи и опитни хора. Сформирахме организационен комитет, който упорито заработи, за да го има фестивала. Подготвихме реклама и подаръци за групите, но нищо не би могло да стане без подкрепата на общината. В концертната програма много активно се включиха местните ни фолклорни състави, детският „Българче” и кукерският състав „Златното руно”. Като домакини гледахме да си покажем нашето и оттам да се порадваме и на чуждото фолклорно майсторство.”

Снимки: chelopech.org, БГНЕС

Още от категорията

Българско или вносно месо ще сложим на трапезата по празниците

Почти всички месни продукти на трапезата на българина са внос от други европейски страни. Свинското месо основно го внасяме от Германия и Дания, които са и най-големите производители в Европа. Немалки количества идват на българския пазар от..

публикувано на 07.12.21 в 14:27

Подновяват визовите услуги в София за пътувания до САЩ

Консулският отдел на посолството на САЩ в София възобновява визовите услуги за всички категории неимигрантски визи. Интервюта за посетителски визи B1, B1/B2, B2 ще се предлагат от 8 декември, информират от мисията. Услугите бяха преустановени в..

публикувано на 07.12.21 в 12:22

Регистрираните болни от Covid спаднаха под 100 000

2426 са новите случаи на коронавирус през изминалото денонощие. Над 81% от тях не са ваксинирани. Положителни са 7% от направените 35 004 теста, сочи порталът coronavirus.bg. Регистрираните активно болни са 99 483. За първи път от октомври..

публикувано на 07.12.21 в 08:43
Подкасти от БНР