Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Като риба в длъбине” – символика на рибата в традиционната култура и фолклор

БНР Новини
Снимка: архив

В много древни митологии рибата се явява символ на женското начало. Тя означава плодородие и създаване на потомство, въплъщава силата на водите и способността им да пораждат и съхраняват живота. Рибата се свързва с Богинята майка и лунарните божества. Неслучайно в древногръцката традиция тя е атрибут на богинята на любовта Афродита. По-късно християнството утвърждава рибата като символ на Христос и на първите християни, наричани алегорично ловци на души. В традиционните представи и фолклора на българите рибата също има своето място – като животински вид, специфична храна и форма на поминък, но също и като символичен образ, запазил древни митологични значения.

Поради липсата на подходящи условия за съхранение в миналото, рибата се е смятала за опасна храна, която може лесно да се развали: Рибата казала: Или ме печи, докато ми побелеят очите, или твоите побеляват! – т.е. трябва да е изпечена добре, иначе човек може лошо да пострада. Според традиционното знание риба не се яде през цялата година, а само през месеците, които съдържат в името си буквата „р”. Става дума за по-хладния период от септември до април, докато между май и август рибата лесно се разваля заради високите температури. И до най-ново време е популярна поговорката, че рибата се вмирисва от главата, която иносказателно посочва, че корупцията и неуредиците започват от високите етажи на властта. От друга страна, рибата се смята за чиста храна – тя е единственото блажно, което се разрешава по време на пости на големи празници като Благовещение, Цветница, Никулден.

С риболова е свързана поговорката, че мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки – т.е. че човек няма да получи желаното, докато не положи усилия и не понесе неудобства. За нетърпелив и припрян човек пък се казва, че рибата е още в морето, пък той слага тигана. Популярно е сравнението мълчи като риба, а за глуповатите наивници се използват епитети като лапни-шаран или балък (от турското „риба”).

В символичен план рибата се свързва с водата, с дълбините и подземния свят. Според архаични космогонични представи земята се крепи върху две или три риби, върху китове или върху рогата на вол, стъпил върху риба. Връзката с подземния свят означава и връзка с плодородието. Вярва се, че поглъщането на риба или части от нея помага при бездетство, а по правило децата, заченати по чудесен начин, имат и необикновени качества.

Образът на рибата се свързва с мотива за бездетството и по друг начин. В песенни сюжети се разказва за невеста, прокълната с тежка майчина клетва – да зачене рожба от сърце, когато чуе риба да запее во Църното море, камен да засвири от вишни планини. Като научава за това, мъжът ѝ решава да се ожени повторно, като заръчва на брат си да заведе бездетката на морския бряг и да я удави. В този момент обаче Господ се трогва от сълзите на бедната жена и извършва чудо – рибата наистина запява, а камъкът засвирва. Невестата се завръща при съпруга си и скоро добива необикновено момче с месечина на гърдите и ясно слънце на челото.

Като символ на изобилие и щастие рибата се явява и в коледарските благословии. Пожелания се отправят към момата в дома, която се сравнява с мряна риба в длъбине,  яребица из висока трева и паун из болярски двори. Споменатата риба мряна се явява устойчив женски символ. В народната реч хубавата мома или булка често се оприличава на мряна, а женитбата се назовава иносказателно като риболов. В коледарска песен например се пее за мряна риба златокрила, която живее в Черно море; по молба на малка мома се събират рибари – вред мрежаре, които замрежват Черно море и улавят чудната риба. Песента се изпълнява на мома за женене и на практика пожелава скорошен брак.

Според традиционните представи рибите могат да сбъдват желания и това става не само в популярните приказки за рибаря и златната рибка. В Асеновград например има църква, известна като „Св. Богородица Рибната”, макар официално да е посветена на празника Благовещение. Говори се, че носи името си заради купола, чийто обков наподобява рибени люспи. В параклиса при църквата се намира малко аязмо, където живеят риби. Вярващите разказват, че ако видиш рибите в аязмото, молитвите ти ще бъдат чути, и хвърлят във водата монети за късмет.

Безспорно най-прочут сред рибите в нашия фолклор е шаранът, почитан още от древните славяни. Според старинно вярване шаран, който не е видян от човешко око четиридесет години, се превръща в змей – затова и на някои иконостаси в подножието на кръста са изобразени риби вместо дракони.

Според народните представи шаранът е слуга на св. Никола, затова се принася като курбан на светеца на празничната трапеза на Никулден (6 декември). Смята се, че тази риба е свещена, защото на главата си има малка кост с формата на кръст. Костицата се запазва и се пришива към шапчиците на новородените като амулет. Необикновени свойства се приписват и на люспите на никулденския шаран: те са осветени, затова не бива да се настъпват или изхвърлят на нечисто място, а ако се носят в кесията или портмонето, ще донесат богатство на притежателя си.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Демоничният конник св. Тодор

"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..

публикувано на 23.03.24 в 04:30

Монография представя традиционната къща на българите в Молдова

В българската библиотека "Христо Ботев" в Кишинев беше представена книгата "Човекът в къщата – къщата в живота на човека. Традиционната къща на българите в Република Молдова като част от културното наследство“. Автор на труда е докторът на..

публикувано на 18.03.24 в 20:18
„Кукерландия 2024“ - Ямбол

Магията на кукерските игри шества в Ямбол

Хиляди хлопки и чанове огласиха Ямбол в 25-ия юбилеен Международен маскараден фестивал „Кукерландия“. Над 2000 хиляди кукери, сурвакари, бабугери, камилари, старци, джамалари и други фолклорни персонажи показват богатството на маскарадната обредност от..

публикувано на 17.03.24 в 15:37