Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1961 г. – „Земя в илюминатора” – Юрий Гагарин в България

БНР Новини
Снимка: архив

Годината е 1961. Едно от най-значимите събития и през нея, и през целия ХХ век, е първият полет на човек в космоса. Името му е Юрий Гагарин. Още същата година той идва на посещение в България, посрещнат възторжено от хората и с държавни почести лично от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.




„Скъпи Юрий Алексеевич Гагарин, за нас, българите, днес е необичайно щастлив ден – се обръща към него Живков. – Вестта за Вашето пристигане на българска земя, развълнува дълбоко мало и голямо по нашите градове и села. Вие извършихте в името на мира и за благото на цялото човечество чутовен подвиг. Велико дело, което предизвиква възхищение и гордост за могъществото на човека по всички краища на нашата планета. Вашето име стана близко, родно, скъпо на всяко българско сърце. Позволете ми, драги Юрий Алексеевич, от името на Централния комитет на Българската комунистическа партия, президиума на Народното събрание и Министерския съвет на Народна Република България, от името на целия наш народ горещо да ви приветствам по случай пристигането ви в нашата родина. Във ваше лице ние поздравяваме славните труженици на съветската наука и техника, хилядите съветски учени-специалисти, които в условията на съветската власт и от позициите на марксистко-ленинското материалистическо учение, оставиха далеч зад себе си науката и техниката в капиталистическото общество, успешно овладяват най-дълбоките тайни на природата. Подчиняват нейните неизчерпаеми сили в служба на човечеството, създадоха условията за постепенно проникване на човека в незнайните простори на Вселената.”

Гагарин е избран от шестима пилоти, готвени за първия полет в космоса.  На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути  от Байконур излита космическият кораб „Восток” , който извършва една обиколка на Земята. 108 звездни минути в живота на Гагарин, а и на цялото човечество, които го правят най-известния човек на планетата. Минути преди да излети, Гагарин казва, че целият му живот му изглежда като един прекрасен миг. Всичко, което е преживял досега, е за тази минута. „Да бъда първи в Космоса, да вляза в неизвестен до днес сблъсък с природата. Може ли човек да мечтае за повече?“ – казва той.  След два дни стотици хиляди хора го посрещат  на спонтанен митинг на Червения площад в Москва. След месец започва  околосветска обиколка в над 30 страни. Първата е Чехословакия, втората – България, където посещава редица градове. По време на визитата си у нас  Гагарин посещава новооткритото 138-о училище в столицата, което вече носи неговото име. В двора му тогава засажда и един бор, който поставя началото на т.нар „Алея на космонавтите“. Пет години по-късно той повторно посещава училището. След него тук гостуват и  други космонавти – Павел Попович, Валентина Терешкова, Николай Рукавишников, българският космонавт Георги Иванов. Те са само част от имената, които пази книгата за посетители в 138-о училище, което след промените в България вече носи името на историка Васил Златарски.

Успешният полет на Юрий Гагарин е третият голям успех на Съветския съюз в космическата надпревара със САЩ. Преди това  са изпратени  първият космически спътник и първото живо същество – кучето Лайка, в Космоса. Американците наваксват едва на четвъртия етап – с изпращането на хора на Луната. Като част от „социалистическия лагер” България също се включва в космическите  програми с различни изобретения и апаратура, а също и със специални храни. Ние сме третата страна в света, която произвежда храни за астронавти, като менюто включва дори кисело мляко. Те се приготвят от учени в БАН, които са сигурни, че могат да се използват и за бедстващи региони, и при евентуална война.

След разпадането на социалистическия блок България продължи сътрудничеството си в развитието на космически технологии с отделни държави. Но не можа да използва големия си потенциал в областта на космическата физика, трансфера на аерокосмически технологии, апаратури и системи, тъй като поради липса на средства за членски внос до тази година нямаше членство в  Европейската космическа агенция. Така или иначе, България продължава да работи в областта на космическите технологии вече близо половин век, от 1969 г. Една година по-рано – през 1968-ма, първият  човек, летял в Космоса, Юрий Гагарин, загива при тренировъчен полет на самолет МиГ-15... И отново може да гледа Земята отгоре.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

2007 година – България в ЕС: между еврооптимизма и евроскептицизма

„Европейският съюз? Моят съвет е: затворете го веднага“. Стряскащи думи, особено когато са изречени от Маргарет Тачър и записани в книгата й „Изкуството на държавника”. През 80-те години на XX век „желязната лейди” извади Великобритания от икономическата..

публикувано на 27.10.15 в 11:37

2006 г. – Стефан Груев – Другата България

Другата България – това са хилядите българи, прокудени в чужбина след просъветския преврат на 9 септември 1944 г. Разпръснати по целия свят, те живеят с образа на родината, с нейното оспорвано минало, трагично настояще и неизвестно бъдеще. Принудени да..

публикувано на 20.10.15 в 11:03

2004 г. – Магьосникът от Калиманица

Аз имах все слаби бележки, все тройки имах по български и литература. Изкарвах тройка, защото никога не можах да направя увод, изложение и заключение в едно съчинение. Аз започвам, както си ща и завършвам, както си ща. Това казва навремето писателят..

публикувано на 06.10.15 в 11:08