„Много ще се радвам, ако моите постижения бъдат подобрени, защото това ще означава, че се развиваме”. Това сподели в интервю за „Радио България“ Владимир Величков. Днес за мнозина името му звучи непознато, но експертите в биатлона още помнят успешните му участия по заснежените писти от 80-те години на миналия век.
Роденият през 1959 г. Величков навлиза в активния спорт като ученик в 6 клас, когато се записва в клуба по ски-бягане в родното му село Стамболово, Югозападна България, който функционира и до днес, а малко по-късно се пренасочва към биатлона. През февруари 1980 г. той и Юри Митев са първите български биатлонисти с участие в олимпиада – в Лейк Плесид, САЩ. Тогава обаче те се разминават със своите минути слава. Защо? Ето какво споделя Владимир Величков:
„Тогава функционално бях добре подготвен. В Лейк Плесид, обаче, беше много студено, а ние не бяхме подготвени много добре тактически - нямахме подходящи патрони. Нашите стреляха до минус 10 градуса, а там беше доста под тази температура. Понатрупахме много грешки в стрелбата и имахме слаби резултати“.
Само месец по-късно обаче двайсетгодишният Величков показва нивото си, като постига класирания, останали ненадминати до ден днешен в българския мъжки биатлон. В руския град Мурманск, в последния кръг на сезон 1979/1980, Величков заема престижното второ място в индивидуалния старт на 20 км, а на следващия ден печели и третото място в спринта на 10 км. „Това ми беше първа година при мъжете. След Олимпийските игри не участвахме в други международни състезания, а само във вътрешни. Донякъде ни понаказаха. Никой не очакваше да направим успешен старт“, се връща Величков в миналото. През следващия сезон – 1981/1982 г., той отново е в елита – четири пъти попада в челната десетка в стартовете от Световната купа. До края на 80-те години на 20 век остава сред лидерите в световния мъжки биатлон. В актива си има три 4-ти, две 5-ти и две 6-ти места в стартове от Световната купа. Най-много се гордее с двете пети места от Световни първенства - в Минск през 1981/1982 г. и в Руполдинг, Германия, през 1984/1985 г.
Да научим от именития спортист, каква е разликата в биатлона през онези години и днес:
„По онова време имаше по-голяма вътрешна конкуренция. Борбата тогава беше голяма – кой ще се класира, за да излезе навън, в чужбина, да види свят. Иначе методиката и тогава, и сега, е една и съща“.
След прекратяване на активната си състезателна дейност Величков се оттегля от спорта, а днес има собствена дърводелска работилница. На въпроса, дали не съжалява, че не се е отдал на треньорска дейност, той отговаря:
„Единствено съжалявам, че натрупах доста опит и не можах да го предам на по-младите. Специално в стрелбата, която куца и до ден днешен, можех да им помогна. За това най-много съжалявам“.
Преди половин година Величков е поканен за член на Управителния съвет на Българската федерация по биатлон, което показва, че неговите успехи не са забравени. Днес той с удовлетворение следи развитието на своите следовници. „Момчетата в българския биатлон са много добри”, споделя Величков, визирайки талантливите млади състезатели Красимир Анев и Владимир Илиев. Сред успехите на родения през 1987 г. Анев е постигнатото през януари 4-то място в Оберхоф, Германия, в състезание за Световната купа. Това е най-доброто класиране за българския мъжки биатлон в дисциплината „Масов старт” на 15 километра, право на участие в която имат 30-те най-добри биатлонисти. Това означава, че има надежда за бъдещето на българския биатлон.
Екипът на българското посолство в Токио представя страната ни на форума “Туризъм Експо Япония”, който се провежда до 29 септември в японската столица, съобщи дипломатическата мисия на фейсбук страницата си. “Информираме ви, че..
В петък , 27 септември, ще е слънчево и дневните температури ще се повишават. Минималните температури ще са между 11 и 16°, в София 11°. Максималните ще са от 28 до 33°, в столицата ще е 29°. По Черноморието ще е слънчево, сутринта на..
В "България днес" на 26 септември отбелязваме Европейския ден на езиците. По този повод разговаряме със Свилена Георгиева от Генерална дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия. Тя разказва за ролята на преводача в контекста на новите технологии..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
20 български пивоварни ще предложат своите уникални бирени рецепти по време на фестивала “Улица Хмел”, който ще се проведе в края на седмицата - на 27,..
В "България днес" на 26 септември отбелязваме Европейския ден на езиците. По този повод разговаряме със Свилена Георгиева от Генерална дирекция "Писмени..