Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великденските обредни хлябове

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Великденски кравай, великденска кукла, плетеница, яйченик… Много са названията на обредните хлябове, приготвяни някога за най-големия християнски празник.


Великденските козунаци, тези вкусни символи на съвременния празник, навлизат сравнително късно в българската традиция. Думата „козунак“ липсва в Речник на българския език – основополагащия труд на Найден Геров, издаден на границата между XIX и XX век. Нека припомним, че в продължение на десет години възрожденецът успял да запише над 70 000 думи и 10 000 устойчиви изрази „из устата на народа“, които събрал в пет тома. Димитър Маринов – всеотдаен изследовател на българските традиции, работил активно до началото на ХХ век, също никъде не споменава тази дума. Затова пък отделя значително внимание на великденските хлябове. По време на своите обиколки по селата той е описал над 150 различно украсени образци. Направил е фотографии и рисунки, а самите хлябове отнасял със себе си – в Етнографския музей, на който е бил директор. Димитър Маринов подчертава, че обредният хляб присъства във всички български обичаи. Заедно с виното и водата, той е част от жертвоприношението - основният смисъл на ритуала. За повечето празници се месят специални хлябове. Тяхната украса носи определени символи, „разказва“.

Снимка: БГНЕСОсновната подготовка за празника е на Велики четвъртък. Рано сутринта жените боядисват яйцата. „Стопанката раздава на момите и булките по едно червено яйце и всяка го носи в пазвата си до Великден, додето се каже: „Христос Воскресе!“ Тогава го счупват и ядат“ – пише Димитър Маринов.

Следва друг обичай, който се извършва при замесването на тестото за обредните хлябове, известен като подновяване на кваса. Според народната вяра, селска къща без квас не бива да остава, защото ще си отиде берекетът. Затова всяка добра домакиня се грижела винаги да има квас в дома. С него приготвяли и обикновените, и обредните хлябове. На Велики четвъртък се подновява квасът, който ще трябва да се поддържа през цялата година. Някога жените изпълнявали специални песни по време на този обряд.  Най-възрастната жена замесвала малко тесто. Слагала в него лековити билки и го оставяла покрит с нова кърпа.

Когато квасът започнел да увеличава обема си и да „вкисва“ (т.е. когато е започнал процесът на ферментация), замесвали обредните хлябове.



Преди да пристъпи към ритуалното им приготовление, стопанката ритуално се измивала и обличала празничната си премяна. Брашното винаги е от най-хубавото жито, отделено още през лятото. Пресяват го грижливо, понякога през три сита, възпети като „копринени“. Когато е готово, го прекадяват. Водата за тестото е „мълчана“ или „цветна“ вода, „неначената“ – донесена при пълно мълчание, в чисто ведро, в което слагали цветове от билки и цветя.

Великденски колакНазванията на великденските хлябове издават тяхната форма и предназначение. Някои от имената се срещат и при други празници – колак, кравай, боговица, пармак, кошара и др. Това, което отличава великденските тестени изделия са яйцата, поставени върху тях преди последното втасване. Обикновено са преплетени с пластичната украса. Великденската кукла се приготвя от дълга тестена пръчка, увита няколко пъти, със закривени настрани краища. В горния край се слага червено яйце. Дава се на млада булка. На кръстника (кума) се носи великденски колак – кръгъл, с четири (или повече) червени яйца. Сред обредните хлябове на Великден са и т.нар. кумичини колачи. Те се даряват на „кумицата“ – обредно лице при пролетния момински обичай кумичене, свързан с предженитбени гадания и наричания.

Независимо, че козунакът е в традицията ни малко повече от век, традиционната българска кухня предлага т.нар. владишка пита, сходна по състав с козунака.

Ето една рецепта, която се приготвя от 6 яйца, 300 г захар, 400 г брашно, квас (или бакпулвер), щипка сол. Необходими са също: едро нарязани орехи (около 300 г), плодове от сладко, сушени или пресни (200 г), чаша стафиди, канела, настъргана кора на един лимон. В някои варианти присъства чаша разтопено краве масло или олио, но спокойно може и без него. Яйцата се разбиват със захарта, прибавят се подправките, плодовете (оваляни в брашно) и ядките. Накрая внимателно се съединява с брашното, пресято с бакпулвера. Пече се в умерена фурна, около час.

Владишката пита има и постен вариант, не по-малко вкусен от другия – 250 мл хладка вода, 220 г захар, 120 г олио, 1 чаена лъжичка канела, 2 чаени лъжички бакпулвер, 300 г плодове , 400 г брашно.

И още нещо, което е важно да се знае – обредният хляб, предназначен за Великден, не се реже, а се чупи с ръка.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Традицията на давулджиите или кой буди мюсюлманите по време на Рамазан

Денят Арифе е последният от свещения за мюсюлманите месец на постите Рамазан. В исляма това е най-благодатният месец от годината, свързва се с 30-дневните строги лишения – "оруч". Храненето и пиенето на течности и вода става само преди изгрев и след..

публикувано на 09.04.24 в 11:30

Кукери, старци, бабугери, чауши … село Турия е домакин на маскарадни игри

Подбалканското село Турия посреща над хиляда участници в маскарадните игри "Старци в Турия“. В тазгодишното издание на фестивала на 30 март ще се включат 28 кукерски групи от цяла България. Ежегодно събитието привлича хиляди гости от страната и..

публикувано на 30.03.24 в 07:10

Демоничният конник св. Тодор

"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..

публикувано на 23.03.24 в 04:30