Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

1985 – Открит е паметникът на Съединението в Пловдив

БНР Новини
Снимка: visitplovdiv.com

1885-та година е увенчана с едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Северна и Южна България. То става възможно 7 години след Освобождението на страната от османска власт. На 3 март 1878-ма с подписването на Санстефанския мирен договор завършва Руско-турската освободителна за България война. Според него в границите на възродената държава са включени земи, населени предимно с българи. Няколко месеца по-късно обаче Берлинският конгрес на Великите сили ревизира този договор, разпокъсвайки ги на няколко части. Територията между Стара планина и река Дунав, заедно със Софийски окръг, е обособена в Княжество България. Земите на юг от Балкана получават статут на автономна област в Османската империя под името Източна Румелия. Македония и Одринска Тракия са върнати на султана. В края на 70-те и началото на 80-те години на XIX век обединението на свободното Княжество с Източна Румелия се превръща в национална цел. Княз Александър Батенберг и премиерът Петко Каравелов са хората, които успяват политически да извоюват Съединението. В Златния фонд на БНР е съхранен запис на академик Христо Христов от времето, когато е бил директор на Института по история към БАН:



И тези хора именно по време на Съединението се сплотиха в юмрук. Министър-председателят Петко Каравелов – една трезвомислеща фигура, княз Батенберг, който извършва преврат в 1881 година и премахва конституцията, който е заплашен с абдикация, разбира, че трябва да се опре на народа и става изразител на общонародните интереси. Да ви кажа направо – боли ме, когато виждах как паметта на тоя човек не се почита. А той е заслужил.Ако той не беше застанал начело на обединена България, явно е, че делото на Съединението щеше да срещне много повече трудности. Ние не изразихме към него почит, понеже е бил княз. Съединението бе едно общонародно дело.


Не бива да забравяме и ролята на поборниците от освободителните борби. През февруари 1885 година в Пловдив е създаден Българският таен централен революционен комитет. Негов председател е Захарий Стоянов – участник в борбите, писател и журналист. Няколко месеца по-късно започва да излиза вестник „Борба”, издаван и редактиран от него. Макар и излязъл едва в 15 броя, той се превръща във важен източник на информация за хората в Източна Румелия. Чрез него революционерите заявяват, че ще се борят за „истинска свобода и независимост на тая страна, която се нарича България, като употребяваме подходящи оръжия, где каквито е нужно.“ Вестникът изиграва изключителна роля за подготовката на Съединението.

В ранната утрин на 6 септември губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е свален, създадено е временно правителство на областта, в което влизат представители на политическите сили, на военните и революционерите. Интересен е фактът, че за седемте години между Освобождението и Съединението в Източна Румелия се създава прослойка от многобройни чиновници, офицери и граждани, които жертват своето добро положение в името на националната кауза.

Въпреки ролята на Пловдив в борбата за национално обединение, монумент на Съединението на едноименния градски площад е издигнат един век след паметното събитие. В Златния фонд на Българското национално радио откриваме запис от откриването му на 6 септември 1985 година. Думите са на Тодор Живков, председател на Държавния съвет и генерален секретар на ЦК на БКП:
Другари и другарки, с голямо вълнение изпълнявам поръчението на Държавния съвет на Народна република България да открия тук, в древния град Пловдив, изградения паметник по случай 100 години от обединяването на Княжество България с Източна Румелия. Този паметник е израз на благодарност към тия, които с огромен патриотичен жар и възрожденски дух дадоха най-скъпото – живота си, за победата на Съединението. Вечна слава на тия героични чеда на нашия народ, които със слово и меч осъществиха Съединението.

Днес, когато се върнем назад в 1885 година и прочетем още веднъж страниците на историята, можем и вероятно трябва за пореден път да си припомним, че Петко Каравелов, княз Александър Батенберг и членовете на революционния комитет са имали различни представи за Съединението. Това обаче не им пречи те да се обединят в името на този национален идеал, без да търсят изгода или да съперничат помежду си. Това трябва да опитаме да сторим и ние, техните наследници, и да не омаловажаваме постигнатото от тях.

Още от категорията

2015 г. – БНР – 80 години по-късно

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази..

публикувано на 22.12.15 в 13:07

2014 г. – Никола Гюзелев – Художникът в оперния свят

„ Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“ Това казва в едно от последните си интервюта прочутият бас Никола Гюзелев...

публикувано на 15.12.15 в 13:25

2013 г. – Управление в изолация

2013 г. остава в най-новата история на страната като година на протестите. Заради тях през февруари си отива първото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, а дошлото на власт след изборите на 12 май двупартийно управление на БСП и ДПС започва със..

публикувано на 08.12.15 в 13:23