Котел ни посреща с пороен дъжд, но планинските върхове и вековните гори, окъпани в него, правят срещата ни с този живописен възрожденски град още по-неповторима. В миналото разположението на града при важен старопланински проход определяло съдбата на котленци, обуславяло до голяма степен и историята на селището, неговото място в националната ни историопис. Градът, застроен в подножието на върховете Разбойна, Коминчето, Вида, Сухи дял и Чукарите напомня котел, откъдето идва и наименованието му.
Замeстник-кметът на Котел Детелина Адамова ни представя визитната картичка на града:
Град легенда и история – това е Котел. Той впечатлява всекиго с очарованието на оцелелите от пожара през 1894 година дървени чардаклии къщи и неувяхващата романтика на легендарното минало. Народната песен възпява Котел като „чудна касаба голяма”. Богатата история, оцелялата след пожарите възрожденска архитектура и впечатляващите килимени образци на тукашното тъкаческо производство привличат в този живописен град множество български и чуждестранни туристи.
Както посочва г-жа Адамова, Котел има етнически пъстро население. Тук живеят българи, турци, роми и каракачани, които съжителстват в мир. В града живеят 7 500 души, а към община Котел принадлежат общо 20 села. Общинската администрация е насочила своята дейност към изграждане на нови пътища в района.
Директорът на Историческия музей в Котел Пламен Мерджанов разказва за Радио България как е създаден той:
Основите на музейното дело в Котел поставя големият котленски родолюбец, общественик, журналист и политик Петър Матеев, който предоставя през 1937 година необходимите средства за построяване на сграда за библиотека-музей. Той дарява своята лична музейна сбирка, мемоарите си и немалко редки исторически експонати. Те, заедно с други дарения на котленци, слагат началото на музейното дело в Котел. Пръв уредник на библиотеката-музей е Божил Макавеев.
Библиотеката-музей се превръща в притегателно място за научни изследвания и занимания. Петър Цончев е родолюбецът, който систематизира музейните експонати в няколко тематични отдела: археологическа сбирка, оръжейна колекция, старопечатни книги, архивен отдел, портрети, карти и графика. Повечето от експонатите са дарени от котленци, живеещи в Добруджа. През 1960 година е открит новият музей, замислен да бъде посветен на Възраждането. Но тъй като изложените експонати са главно от бита на котленци, той се превръща в хранилище на етнографски ценности. А през 1981 е открит Пантеонът на Георги Сава Раковски с музей на котленските възрожденци. Раковски, родом от Котел, е основоположник на организираната революционна борба за освобождението от османско владичество, ерудит, журналист, историк, етнограф.
Богатата история на този край днес е представена в Историческия музей на Котел. Със своите 9 експозиции в града и близките селища Жеравна, Медвен и Градец музеят отразява изключителната им роля в българската история, както и впечатляващата материална и духовна култура на местното население.
Снимки: Шевкие Чакър и wikipedia.org
"Човекът не знае пътя към небето, но конят го знае", гласи поговорка на траките. Затова тракийските царе задължително са изпращани в отвъдното заедно със своите коне. Заради многобройните могили с погребения на владетели от елинистичната епоха,..
Иновативен музеен обект отваря врати във военното гробище край Тутракан. Мемориалът "Тутраканска епопея – 1916" е в построена за целта нова музейно-експозиционна сграда. Тя включва редица нови технологии, които потапят посетителя в историята на..
На 17 април преди 80 години е последната, най-жестока бомбардировка над София по време на Втората Световна война. На този ден по обед, през 1944 г., 350 американски бомбардировача, придружавани от изтребители "Тъндорболт" и "Мустанг" хвърлят над София..
Иновативен музеен обект отваря врати във военното гробище край Тутракан. Мемориалът "Тутраканска епопея – 1916" е в построена за целта нова..
На 17 април преди 80 години е последната, най-жестока бомбардировка над София по време на Втората Световна война. На този ден по обед, през 1944 г.,..
"Човекът не знае пътя към небето, но конят го знае", гласи поговорка на траките. Затова тракийските царе задължително са изпращани в отвъдното..