Димитър Хинков: Ако съм стигнал до душата на хората, то наистина съм си свършил работата

За втора поредна година талантливият художник Димитър Хинков взе участие в Есенния салон на изкуствата в Париж. Това е едно от най-престижните събития след ФИАК (Международен панаир на визуалните изкуства). Това уникално събитие се провежда от 1903 г. и в него са участвали фигури от света на изкуството като Матис, Сезан, Гоген, Пикасо. Повече от 15 000 души посещават Салона всяка есен – изкуствоведи, галеристи, куратори, художници и почитатели на изкуствата. Близо година се селектират участниците и техните произведения. Представят се над 800 творци от цял свят, разпределени в различни раздели – живопис, графика, скулптура, инсталация, видео арт, като художниците са една малка група от 70-80 участници.

Димитър Хинков ни разказва за творбата си, избрана тази година.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Селекцията е много голяма. Имах честта да се представя заедно с академик Светлин Русев, който участва за 35-а година и аз се опитвам да поема щафетата от него. Творбата се казва „От двете страни на стената“. Вдъхновението дойде от Берлинската стена и нейния символизъм на разделение и обединение. Произведението ми е изградено от две части и е свързано с концепцията за границите, които ние си създаваме между Изтока и Запада. Идеята ми е да покажа разликите между двата свята и същевременно тяхната дълбока прилика. Това са две физиономии – едната е цветна, на платно, с много емоция, еуфория. Другата е на метал, много студена, сива, много индустриална. Това е една история на едни намерени фотографии от 70-те години върху които искам да покажа как аз виждам жената от тогава, пренесена в днешно време, както и нещата в личен аспект – вътрешния ни свят, съпоставен с външния ни имидж. Цветност, свобода срещу ограничения, тъга , депресия…Това е концепцията, която беше много добре приета на Есенния салон на изкуствата в Париж.

Иновативният подход на художника при разглеждането на темата е предаден чрез съпоставянето на метала с платното. Резките върху метала са белезите на времето, отразени чрез изстъргването върху метала.Тази техника е нова и е плод на 15 годишен експеримент. Тази година Димитър е защитил докторантура, която отразява новите техники и материали върху изграждането на живописната картина. Сега ,той се ориентира към глобалните теми, като – природа, екология, границите между страните, миграционните процеси и т.н. Извън ателието се зарежда изключително много от студентите, на които преподава в България и чужбина. Независимо от противоречията, които имат понякога, желанието му е, те да възприемат живописта като вътрешна потребност, емоция, свобода, да не се страхуват да експериментират.

Димитър Хинков е трето поколение художник, внук на известния български художник Христо Бояджиев и син на проф. Анна Бояджиева. Ето какви спомени е съхранил от детството си:

Средата, в която съм израснал, е свързана с изкуството. Откакто се помня, съм в ателието на дядо ми. Там рисувахме, преправяхме, карахме се. От ранна възраст съм получил ценни класически техники. Дядо е един от първите завършили Академията, един много добър художник – портретист. От него научих всички видове тънкости на реалистичния портрет. Много бързо скъсах с класическата живопис и тръгнах да експериментирам в нови посоки и идеи. Старая се картините ми да носят някакво послание, хубаво е всеки сам за себе си да улови емоцията, сюжета на картината.

Изкуството не е до разбиране, а до усещане и за мен е важно ако мога да достигна по някакъв начин до душата на хората, то наистина съм си свършил работата – ни сподели Димитър Хинков.

Тези дни му предстоят изложби в Истанбул, Берлин, а годината ще приключи със самостоятелна изложба в българският културен център в Париж.

Снимки: личен архив на Димитър Хинков