Историята, която внезапно променя живота на Михаил Христов, се случва преди десетина години, когато върху него попада волтова дъга. 15-годишното момче оцелява по чудо, но се налага ампутация на двете му ръце – на едната до лакътя, на другата – до рамото. Въпреки това Михаил събира сили да продължи напред, търси нов път в живота и го намира в професионалния спорт, в скока на дължина и спринта. За този избор ключова роля изиграва срещата му с параолимпийската шампионка по хвърляне на диск Стела Енева. Питаме Михаил Христов какво му помага в трудния момент да не се затвори в черупката си:

При повечето хора за съжаление се получава точно това. Изолират се от света, затварят се в проблемите си. В началото намерих подкрепа в моите родители и приятелите, които бяха неотлъчно до мен. Но основният фактор да изляза от нелеката ситуация бях самият аз. Казах си, че трябва да продължа да се боря и да покажа на света, че няма граници за човешките възможности.

Той завършва гимназия втори по успех, в скока на дължина става европейски и световен рекордьор, два пъти световен шампион. Определен е за „Достоен българин“ за 2014 г. Формалният повод за срещата ни с Михаил бе завършилото наскоро Световно първенство по лека атлетика за хора с увреждания в Катар, на което той за съжаление зае петото място в скока на дължина с резултат от 6.57 м. Но в спорта е така. Независимо от добрата подготовка, понякога моментни обстоятелства пренареждат листата на победителите, а истински спортсмен е онзи, който не само умее да печели, но и да губи с достойнство. Ето как коментира Мишо участието си в Световното сега, след улягането на емоциите:

Състезанието беше емоционално и непредвидимо. Част от конкурентите бяха нови за мен и доста по-здрави. Не съм доволен от резултата. Готвил съм се повече от година за по-силен резултат. Но времето и голямата влажност в Катар повлияха на скока ми.

Особен нюанс в живота на Михаил придава вкусът му към предизвикателствата. Той се включва в състезания и редом със здрави атлети. Нещо повече – хвърля ръкавица и на машините:

Не просто се състезавам със здрави атлети, а започнах и да ги побеждавам, да взимам медали на такива състезания. Друга моя мечта бе да се изправя срещу автомобил и мотор, да видя, дали човек може да победи машината в такава неравна надпревара. Затова участвах в експеримента, който нарекохме „Михаил срещу машините”. Моторът и автомобилът бяха управлявани от най-добрите българи в тези спортове – Ангел Караньотов и Крум Дончев. Готвих се доста време за състезанието и победих машините на 30-метрова дистанция. Хората, запознати с автомобилните и мото спортовете знаят, че след тази дистанция вече е невъзможно да се победи подобен тип спортна машина. Но на късата дистанция човекът излезе шампион.

А ето и посланието, което отправя Михаил Христов към многобройните си почитатели:

Да повярват в себе си. В България забелязвам една лоша тенденция – хората нямат вяра в себе си и своите възможности. Не си дават сметка, че те са ковачите на собствената си съдба. Ето аз например исках да карам кола – карам кола, исках да се занимавам професионално със спорт – правя го. Това са неща, възможни благодарение на нашите усилия, нашите мечти и стремежи.

Младият човек не крие интереса си и към политиката. Преди година той нашумя с видео обръщение, с което призова народните избраници да не дават празни обещания, а реално да работят за развитието на страната. Какъв е според него пътят, по който бихме могли да превърнем България в по-добро място за живот?

Пътят е един – хората да бъдат обединени, да имат будна гражданска съвест, да държат да са част от управлението. Защото политиците забравят, че всъщност ние сме техните работодатели. Хората трябва да изказват позиция по решенията, които взимат политиците и да ги държат отговорни за действията им, – смята двукратният световен шампион в скока на дължина Михаил Христов.