Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Антоновден и Атанасовден - едни от най-тачените зимни празници в народния календар

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Снимка: архив

На 17 януари Православната църква почита паметта на Антоний Велики. На следващия ден е празникът на Свети Атанасий Велики. Народът ни ги нарича Антоновден и Атанасовден.

Св. Антоний е роден около 251 г. в Египет в семейството на християни, което повлияло до голяма степен за изграждането на неговите убеждения. Родителите му били заможни и той получил добро образование и се отдал на духовни размишления и дейности. На 20 години останал сирак и наследник на голямо богатство, но въпреки материалните изкушения, той продължил да следва духовния си път. Веднъж в Божия храм чул думите: "Ако искаш да бъдеш съвършен, върви и продай всичко, което притежаваш и го раздай на бедните. Така ще имаш своето съкровище на Небесата!" Антоний изпълнил Божията воля и раздал наследството, като заделил една част за по-малката си сестра и я поверил на грижите на християнска девическа общност. Светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира и го погребват, според волята му, на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.




В българската народна традиция някога спазвали и редица забрани, свързани с вярването, че светецът е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и изобщо на болестите. Във фолклорната практика тези напасти се наричат с табуирани имена – „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Оттук и другото име на празника – Лелинден. Почти във всички райони на страната месят питки без мая, мажат ги с петмез или мед и раздават от тях за здраве. Една от питките оставят на тавана – за да зарадват „лелята” (чумата). За останалите болести също наричат парче хляб. На Антоновден жените не бива да шият и плетат – ако се убодат, раната няма да зарасне лесно, а и ще разсърдят болестите. По същата причина не трябва да се вари боб и леща (на техните зърна оприличават обривите при различните видове шарка).

Подобно на Св. Антоний, Св. Атанасий е сред малцината, заслужили названието „велики” като велик учител на Църквата и защитник на християнското учение. За разлика от Св. Антоний обаче, Св. Атанасий е роден в бедно християнско семейство през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Получил много добро образование и още отрано проявявал интерес към духовните дела. След като момчето завършило образованието си, Александрийският епископ го взел в дома си и го направил свой духовен син. Така започнал духовният път на бъдещия Св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието". Като архиепископски секретар и съветник, Св. Атанасий участвал активно в Първия вселенски събор през 325 година. Тогава той разобличил александрийския презвитер Арий, който учел, че Иисус Христос не е Син Божий, а негово творение. Година по-късно бил ръкоположен за архиепископ на Александрия и служил 47 години, от тях 15 прекарал в изгнание. Светецът починал през 373 година и оставил след себе си богато литературно-богословско наследство.





Народът възприема Св. Атанасий и Св. Антоний като двама братя близнаци. В народните вярвания Св. Атанас е властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Смята се, че заедно със своя брат Св. Антоний са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Затова Антонов- и Атанасовден се честват като празници на ковачи, ножари и железари.

Още от категорията

Градът на тъканите килими – Чипровци, си върна старинни образци чрез дарение от чужбина

Ценно дарение получи Историческият музеят в град Чипровци, /в Северозападна България, известен със запазената традиция в тъкането на килими/. Семейство Тимъти и Пенелопе Хейс, от САЩ, които колекционират и изучават старинни килими, изработени..

публикувано на 23.01.22 в 10:10

Народният празник Бабинден „затваря“ дните за ритуално къпане

На 21 януари e народният празник Бабинден – последният от поредицата, свързана с ритуално къпане. Това е ден, в който някога почитали „бабите“ – местните акушерки и лечителки, но и способността на жената да дава живот. В миналото Йордановден и..

публикувано на 21.01.22 в 06:05

Кирил Щрапулин дълги години украсява главите на пернишки кукери с причудливите си маски

Да изгоним злото и злите сили по Сурва! – е мотото на най-големия у нас, а и на Балканите, фестивал на маскарадните игри . Традиционно фестивалът в Перник събира хиляди участници, представители на всички етнографски райони в България, както и..

публикувано на 13.01.22 в 11:58
Подкасти от БНР