На 17 януари Православната църква почита паметта на Антоний Велики. На следващия ден е празникът на Свети Атанасий Велики. Народът ни ги нарича Антоновден и Атанасовден.
Св. Антоний е роден около 251 г. в Египет в семейството на християни, което повлияло до голяма степен за изграждането на неговите убеждения. Родителите му били заможни и той получил добро образование и се отдал на духовни размишления и дейности. На 20 години останал сирак и наследник на голямо богатство, но въпреки материалните изкушения, той продължил да следва духовния си път. Веднъж в Божия храм чул думите: "Ако искаш да бъдеш съвършен, върви и продай всичко, което притежаваш и го раздай на бедните. Така ще имаш своето съкровище на Небесата!" Антоний изпълнил Божията воля и раздал наследството, като заделил една част за по-малката си сестра и я поверил на грижите на християнска девическа общност. Светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира и го погребват, според волята му, на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В българската народна традиция някога спазвали и редица забрани, свързани с вярването, че светецът е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и изобщо на болестите. Във фолклорната практика тези напасти се наричат с табуирани имена – „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Оттук и другото име на празника – Лелинден. Почти във всички райони на страната месят питки без мая, мажат ги с петмез или мед и раздават от тях за здраве. Една от питките оставят на тавана – за да зарадват „лелята” (чумата). За останалите болести също наричат парче хляб. На Антоновден жените не бива да шият и плетат – ако се убодат, раната няма да зарасне лесно, а и ще разсърдят болестите. По същата причина не трябва да се вари боб и леща (на техните зърна оприличават обривите при различните видове шарка).
Традиционната "Великденска работилница" – демонстрация за писане на яйца, ще се проведе от 23 до 26 април в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Пазарджик (ул."Отец Паисий" № 8). Специалистите от етнографския отдел на музея..
Културният институт на България в Париж грее в цветове. За първи път автентични български килими от 19-и и 20-и век са представени във френската столица. Колоритната експозицията в галерията на БКИ е озаглавена "История в цветове. 350..
Денят Арифе е последният от свещения за мюсюлманите месец на постите Рамазан. В исляма това е най-благодатният месец от годината, свързва се с 30-дневните строги лишения – "оруч". Храненето и пиенето на течности и вода става само преди изгрев и след..
Традиционната "Великденска работилница" – демонстрация за писане на яйца, ще се проведе от 23 до 26 април в Етнографската експозиция на Регионалния..