След дълго отсъствие от родните изложбени зали Енчо Пиронков кани своите почитатели в столичната галерия „Форум” на 10 февруари. В деня на откриването вернисажът ще продължи от 18.00 до 20.00 часа, а експозицията гостува там до средата на март. Един от най-талантливите представители на съвременната българска живопис, Пиронков е известен представител на т.нар. „Пловдивска школа от 60-те“. Негови съмишленици, приятели и духовни братя са известните художници Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев и Христо Стефанов. Наричани още „Пловдивската група”, те успяват не само да се наредят сред най-изтъкнатите български творци, но и да завладеят вниманието на чуждестранните специалисти и приятели на изобразителното изкуство. Творбите им се съхраняват в престижни световни галерии, музеи и частни колекции на няколко континента.

Предстоящата изложба на Енчо Пиронков е дългоочаквано събитие за многобройните му почитатели. Както споделя маестрото, неговото изкуство е предназначено само за хората, които имат потребност от духовната енергия, вградена в картините му с любов и отдаденост. Потънал в мълчание от години, големият живописец беше пестелив и в интервюто за Радио България, записано от дъщеря му Вида Пиронкова. Важна ли е равносметката за твореца и какво стои в основата на изкуството? Ето и неговият отговор:

Равносметка не може да се прави, защото животът е един миг. Неповторим и неуловим. Миг, който могат да ти дарят само Бог или природата. Да правиш равносметка, да определяш кое е велико и кое не е – дори да го правиш само за себе си... това е друга дейност, не е задача на твореца според мен. В изкуството, което правя, основното е човешката енергия и човешкият дух. Хората се интересуват не от самите картини, които са материалните носители. Те са привлечени от тяхното излъчване, от посланието. Бог е създал човека и му е вдъхнал своята енергия. Който я владее, прави истинско изкуство.

Енчо Пиронков е сред малцината художници, успели да постигнат световна известност в сравнително ранна възраст. При това без академично образование. Той е истински самороден талант. Завършил е гимназия в Пловдив. Първите успехи са в началото на 60-те години на м.в., когато творбите му са изложени на Първата национална младежка изложба в София. Следват десетки самостоятелни експозиции в България, Италия, Германия, Унгария, Полша и др. В картините му присъстват различни сюжети, но диалогът, общуването, обмяната на енергии са в основата на много от платната. Хората обикновено са представени заедно, поставени са в центъра на изображението. Разговарят, танцуват, наблюдават... Цветовете, които „населяват” картините и начина, по който художникът работи с тях, разкриват неговия талант на голям живописец.

Цветовете са своебразна форма, чрез която се проявява индивидуалността – казва той. – Цветовете са „дразнители”, предизвикват вниманието. Трябва да си надарен с таланта да владееш огромната гама от цветове и тонове, които карат зрителя да се вълнува и да усеща новите светове, които си създал. Необяснима дарба. Дори този, който я има, не може да я обясни. Вградена по духовен път в картините, тя носи духовност и излъчване, което търсят ценителите на изкуството.

Енчо Пиронков е оставил своя следа и в приложното монументално изкуство. Автор е на мозайки, фрески, стъклописи, дървена и метална пластика. Забележителните декори на историческия филм „Сватбите на Йоан Асен” също са негово дело. Както и декори към редица постановки на Пловдивския куклен театър. Има ли определена аудитория, към която са адресирани творбите му?

Изкуството винаги е било за тези, които имат необходимост от него – отговаря г-н Пиронков. – Така се е появило – като духовна енергия, предназначена за избраните. Защото не всички човешки същества имат потребност от духовност.Тя или се ражда заедно с човека, или се изгражда, но без нея не може да има контакт между твореца и публиката. Правя изкуството си с голяма любов, с голяма обич. Убеден съм, че изкуството е лична проява. Това е притегателната му сила. Това го прави уникално и необяснимо.