Проектът „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” е първото начинание, изследващо тракийското наследство цялостно и комплексно с участието на 27 научни звена на БАН. В него участват учени от Канада, Италия, Германия, Япония и Швейцария.


Проектът, чийто двигател е председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, до момента се спонсорира изцяло от частни родолюбци, тъй като държавата не е проявила интерес. Учените работят по различни теми като генофонд, акустични изследвания на сакрални тракийски обекти, рудодобив и металургия, приемственост на светите места и обредните практики, диви и домашни животни и др. Според проф. Валерия Фол от Института по балканистика с Център по тракология траките са имали поне 4 породи съзнателно селектирани коне. В момента вървят изследвания на костите на балканския лъв, чийто образ е запечатан в герба и царската ни иконография. Изследването на генофонда обхваща не само чисто тракийски материал, а и периода от неолита до късното средновековие. Материалът е събиран от некрополи, долмени, ямни светилища, в които се смята, че човешките останки са от жертвоприношения. Целта на това изследване е да се проследи как се е изменяла популацията на хората, населяващи днешните български земи. Известно е, че на територията на България има около 60 000 некрополи и светилища, като едва около 1 500 от тях са изследвани.

Преди броени дни в Националния етнографски музей към БАН бе открита изложбата „Вотиви”, която е първият резултат от работата на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей по проекта. Терминът „вотиви” произхожда от латинската дума ex-voto и на български означава „вричане, оброк”. Думата оброк се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на божество. Тази древна езическа практика впоследствие е христианизирана, разказва кураторът на изложбата д-р Иглика Мишкова.

Множество светци също се изработват на вотиви, като най-често те се поднасят на иконата на Света Богородица, която се смята за закрилница на семейството, дома, майчинството. Тези вотиви обикновено са изработени с молба или като благодарност за добита рожба.

Обикновено това са женски фигури с ръце, скръстени върху корема. Има и свидетелства за това, че тази практика и днес е жива. В едно село в Централна България все още съществува вотивна люлка, изработена от панагюрски златар, която до ден-днешен се дава на жени, които желаят да заченат. Жените я взимат и я оставят за през нощта у дома си, за да се сдобият с мечтаната рожба.

Различните молитви се отправят към различните икони, същото важало и за вотивите. Ако се търси здраве, вотивите се слагат на лика на Богородица, за здраве на новородените – на иконата на Свети Стилиян, при нужда от помощ за домашните животни – на Свети Харалампий. 

В Хасковско учените намират села, в които хората до днес пазят спомена за оброците, които те наричат „фигурки”, разказва д-р Мишкова:

Те са съхранявани в храма. Всеки човек, който има някаква болест, взема фигурката в дома си. Привързва я към болния орган и преспива така. Вярва се, че така настъпва изцелението.

Доц. Мишкова разказва, че при проучванията в Странджа са намерени интересни практики, при които хората зашивали вотиви, най-често оченца, заедно с костица от прилеп върху детските шапчици, за да прилепва върху детето само добро, да бъде късметлия и закриляно от светците. Но в миналото вотивите са използвани не само за изцеление, добиване на рожба или благодарност, разказва д-р Иглика Мишкова:

Когато някой мъж или жена има чувства към някой от другия пол и желае да намери отклик, поръчвал на майстор-златар да бъде изработена съответната фигура. След това тя е била съхранявана 40 дни в църковния храм, после човекът я носел на синджирче до тялото си и се вярвало, че имитативната магия ще свърши работата си.

След това вотивът се свалял и се оставял на домашната икона.

Изложбата „Вотиви” може да бъде видяна в Националния етнографски музей до февруари 2017 г.