Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

В Кюстендилския музей децата се запознават с бита на предците ни

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини

Какво представлява слънчевият часовник? Как нашите прадеди в дълбока древност са отмервали часовете, дните, месеците? Отговорите на тези въпроси ще научат децата като посетят занимателната работилница в Кюстендилския исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ на 16, 17 и 18 март. Детските работилници в музея се организират ежемесечно вече трета година, всеки път на различна тема. За малките посетители една след друга се разкриват тайните за това, как са приготвяли хляб в древността, как са се редили античните мозайки или как се изработват цървули. Обикновено децата, когато влизат в един музей, не разбират това, което виждат. Занятията в Музейния кът за деца и любопитни възрастни помагат на малките да разберат предназначението на експонатите и ги правят по-интересни, разказва Мирослава Таскова от Кюстендилския музей:


Темите, които избираме за детските работилници, ги посвещаваме на събитие от месеца – историческо или традиционен празник, свързани с експонатите в музея. За март темата се роди от празника Кюстендилска пролет, който се отбелязва на 21-ви март и е свързан с посрещането на пролетта. Той е единствен по рода си в България. Празнува се само в нашия град и е свързан с традиция още от времето на траките. Свързахме 21-ви март с деня на пролетното равноденствие и с цикличната повторяемост на сезоните, редуването на деня и нощта, както и с необходимостта още в древността да бъде измервано времето.


Като образец в работата си, децата следват един от най-древните календари, познати в Европа, който се съхранява в Кюстендилския музей. Той е на над 6 000 години. Открит е при проучването на археологически обект в местността Чардако до село Слатино, област Кюстендил, в края на 90-те години на ХХ век. Той е направен върху основата на умален глинен модел на пещ:


Тези глинени модели са много характерни за каменно-медната епоха. Целият предмет е с врязани знаци. Дръжката му наподобява зооморфна фигура, а на основата му е изработена таблица, разчетена като лунно-слънчев календар, защото показва дните в един лунен месец и месеците в една година
, обяснява Мирослава Таскова.

В антична Пауталия (древният град Кюстендил) археолозите намират голям гранитен постамент на слънчев часовник. Самият часовник не е запазен, но постаментът днес се намира в двора на музея. Най-вероятно, слънчевият часовник е бил полусферичен, поставен върху вградения на външна стена на обществена сграда гранитен паметник, научаваме от г-жа Таскова:


На постамента има посветителски надпис с благопожелания. Той е бил оставен от архитектите на сградата, към която е бил слънчевият часовник. Сградата би могла да е базиликата на Пауталия, построена по времето на император Адриан (117-138 г.) или друга базилика, свързана с императорския култ през Римската епоха и намираща се в непосредствена близост до Пауталийския форум. Днес в центъра на Кюстендил, пред сградата на общината, може да се види възстановка на слънчевия часовник.

Така, мартенските занимания в музея помагат на децата да се запознаят с едно от великите открития на човечеството – отмерването на времето:


Тази година слънчевите часовници ги изработваме от бяла глина. Правим полусфера, рисуваме циферблат с 12 цифри с помощта на остри предмети. В средата поставяме стрелка. Децата научават, че слънчевият часовник отмерва времето, като сянката на стрелката пада върху циферблата и се мести с въртенето на Земята около Слънцето. Календара го работим с кафява глина. Правим само плочката, тъй като тя е по-лесна за изработка. Върху нея нанасяме това, което е изобразено на календара. Това са 30 квадратчета с врязани отвесни и вертикални линии. Тези квадратчета с различен брой линии показват фазите на луната. Има и празно квадратче, съответстващо на новолунието. Чрез всяко квадратче децата рисуват дните на месеца според движението на Луната.

Вълнението при заниманията е взаимно: както от страна на децата, така и на преподавателите:


Защото е удоволствие да мислиш за децата и да работиш с тях. По този начин и ние поддържаме детското в себе си. Това са едни много искрени взаимоотношения между възрастни и деца – от нас е желанието да предадем знание на децата, а ние от тях получаваме добрата емоция от удоволствието им от участието и научаването на нови неща.


Снимки: личен архив

Още от категорията

\r\n 

Сърце се печели със сърце

Вяра, надежда и любов са трите основни християнски добродетели, на които се учат децата в Младежкия православен център „Чисти сърца” в Смолян. „Целта е да бъдат удовлетворени духовните потребности в Родопите, както и деца на различна възраст да творят..

публикувано на 07.12.09 в 10:47
Храмът „Свети Александър Невски” и Художествената академия – 1935 г.

Нова книга събира спомени, впечатления и чужди пътеписи за София от ХV до ХХ век

„Лъкатушни улици, неправилни и невъзможни павета, живописни къщи с издадени балкони и покриви, които почти се докосват над тесните улички... Тук-там някоя европейска сграда контрастира с местните къщи и дюкяни.” Така описва първите си впечатления от София..

публикувано на 04.12.09 в 10:24

Св. Николай чудотворец

ftp://files.bnr.bg/RadioBulgaria/Bulgarska/Religia/audio31_bul_30_11_09.mp3 Не са един и два празниците в българския православен календар, които народът ни тачи и почита от незапомнени времена, прекланя се пред светците и спазва най-различни традиции и..

публикувано на 01.12.09 в 13:21