През последните години българското кино преживява своя дългоочакван ренесанс. Появяват се много нови филми и сериали с вълнуващи сюжети, които приковават вниманието на публиката. Сценариите на много от тях обаче са изпълнени с до болка познатото описание на българската действителност в най-мрачните й краски. Измамите, убийствата, кражбите, изнасилванията и наркотиците са невидимият враг, с когото обществото се сблъсква ежедневно. Затова те присъстват в историите на героите, а всяка от тях има своят предвидим край.
„Дамасцена“ обаче е друг. Това е филм по действителен случай, който разказва за българската мечта да живеем различно – по-добре, по-уредено и успешно. Името му не е избрано случайно, тъй като страната ни е известна по света с две емблематични производства и култури, отглеждани от векове – тютюна и розата. Лентата проследява 50 години от живота на едно обикновено момче, което открива своя рай в Долината на розите и омагьосан от красотата й, мечтае да остане завинаги там, основавайки собствена розоварна. Премеждията, през които минава, изборите, които е принуден да направи и борбата му да оцелее въпреки несправедливостите и натиска, на който е подложен, изграждат образа на обикновения българин днес. Затова много хора ще открият своята лична житейска драма в минутите пред екрана. Вероятно ще се запитат защо мечтата е българска, а не европейска или американска. Отговорът е, че тя се ражда, вдъхновена от историята, традициите и манталитета, с които все още сме свързани, въпреки опитите ни да забравим корените си.
Една от главните роли във вълнуващата история – тази на Царица роза, е поверена на една красива, млада актриса, която прави своя дебют на големия екран. Как е избрана за нея и с какво я пленява актьорската професия, ще разберем от Неда Спасова:
През август 2015 година отидох на този кастинг. Извикаха ме за друга роля, която се играе от актрисата Симона Халачева. Тя беше ролята на Маугли, който се превръща в принцеса след това. Още на кастинга разбрах, че тази роля ще ми е трудна и много чужда за моята актьорска природа. Усетих го, режисьорът също го усети, но не се отказа от мен и ми даде шанс. Аз ги впечатлих с този кастинг, независимо, че не ме избраха за ролята. На него присъстваше Веселин Плачков, който е в главната роля. Беше много хубаво, че можех с колега да си направим сцената, защото обикновено кастингите протичат по следния начин. Заставаш пред камерата, и ти дават някакъв текст. Когато той не е в ролята на персонажа, става много трудно за актьора. Осем месеца по-късно ми се обадиха и казаха да отида до офиса им. Искаха да играя другата женска роля във филма, тъй като не намерили такова излъчване, каквото им върши работа.
Що се отнася до избора й да бъде актриса, Неда споделя:
Бях на 12 години, когато в училище ни казаха, че има кастинг за младежка трупа във Враца. Всичките ми съученици решиха, че ще отидат, аз се инатих, но в крайна сметка отидох. От съзнателна възраст исках да уча психология, да съм психотерапевт, да се занимавам с хора, да ги вдъхновявам да променят живота си към по-добро. Но всичко това отпадна, след като ме приеха в НАТФИЗ, където се явих недостатъчно подготвена, а просто пробвах да видя какво ще стане.
Филмът, чийто режисьор е Тодор Анастасов, е сниман в продължение на година, а актьорите в него са над 50. Освен Веселин Плачков и Неда Спасова, сред имената им се открояват тези на Димитър Баненкин и Любен Чаталов. В масовите сцени участват над 1300 души, което превръща продукцията в най-мащабната, правена у нас през последните години. Музиката към нея е дело на Румен Бояджиев-син, а сценарист е поетесата Мария Лалева. Премиерата му се очаква в края на октомври или началото на ноември тази година.
Снимки: личен архив
Фестивалът "Тракийски мистерии" за четвърти път ни връща хилядолетия назад по нашите земи с възстановки, в които зрителите не просто се докосват до ритуалите, бита и вярванията на древни племена, но с помощта на художествени похвати стават..
Още от 2019 г. във Варна функционира училище, чиято цел е да пребори стереотипите и представата за графитите като за нещо грозно, мръсно и неразбираемо. Подобно, разбира се, е и отношението към графити-артистите, които, в най-добрия случай, са смятани,..
Българската антарктическа база е основана през 1988 година, а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е именувана на Свети Климент Охридски. От тогава до днес в разположената на остров Ливингстън база българските антарктици провеждат множество..
След 17 успешни дати в Европа, популярният литературен формат "Пощенска кутия за приказки" продължава своето европейско турне с още 11 локации. То..
САЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това..
Във Варна филмът "Триумф" на режисьорския тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева спечели голямата награда за пълнометражен филм на 42-ия фестивал..