Знаете ли, че във фондовете на Руската държавна библиотека, наред с много други уникални славянски писмени паметници, се пазят около 1000 древни български ръкописа? За най-старите и интересните сред тях научаваме от специално интервю със сътрудника на отдел „Ръкописи“ и главен палеограф проф. Марина Крутова:

Известно е, че сред най-древните ръкописи с български произход е писаният на пергамент Слепченски апостол от края на XII век. Всички листове на този ръкопис са палимпсести – върху изтрит гръцки текст, представляващ сборник с жития. Апостолът е намерен от известния събирач на ръкописи Виктор Григорович в Слепченския мъжки манастир „Свети Йоан Предтеча“ (в село Слепче) през 1844 г.


Сред събраното от Григорович се намира и известният като Хилендарски паримейник, тъй като е намерен в Хилендарския манастир в Атон.


Друг интересен паметник е псалтир с гадателни приписки от втората половина на XIII век. Т. е. по псалтира са гадаели. Такова неканонично използване на текстовете не е характерно само за България, но и за Русия. Виктор Григорович придобива този ръкопис също през 1844 г. в Атон.

В Руската държавна библиотека се пазят редица други забележителни ръкописи, макар и не толкова древни, а, например, от XV век, посочва проф. Крутова. Това са ръкописите, свързани с името на митрополита на Киев и Цяла Русия Григорий Цамблак, български писател и представител на Търновската книжовна школа, църковен деец на България, Молдова, Сърбия и Русия.

Когато става дума за български ръкописи, не можем да пропуснем огромното творческо наследство на знаменития ученик на Светите равноапостоли Кирил и Методий Св. Климент Охридски, казва проф. Крутова и допълва, че в отдел „Ръкописи“ в библиотеката в Москва се пазят много негови съчинения.  Трябва да споменем, че с течение на времето името на този забележителен писател започва да се забравя. Към XIX век на практика той вече е бил слабо познат, а удивителните му трудове започват да се приписват на други автори. Например, неговата „Похвала за четиридневния Лазар“ е била приписвана на Свети Йоан Златоуст. Но през XIX век след дълги години забрава забележителният руски археограф и библиограф Вукол Ундолски намира в древен каталог на българските епископи името на епископ Климент. Благодарение на научните трудове на Вукол Ундолски личността и делото на Климент Охридски стават обект на вниманието на учените, – подчертава проф. Крутова.

Българските ръкописи са били във фокуса на вниманието на редица изявени руски събирачи на древни писмени паметници. Такива са Виктор Григорович, Петър Севастянов, граф Николай Румянцев и др. Виктор Григорович е сред първите руски слависти, изпратени от руските университети в научни командировки из славянските земи, за да събират материали на терен. Така Григорович в продължение на 3 години (1844-1847) обикаля, издирва, събира древни писмени паметници, които стават предмет на научни изследвания. Проф. Марина Крутова посочва:

Виктор Григорович посвещава целия си живот на събирането на книги. Най-интересните от тях той открива по времена пътешествията си. Григорович събира ръкописи в Русия, на Балканите, в Дубровник, Лайпциг… Успява да се справи със задачата си, въпреки скромните средства, които му се отпускат за командировките. Едни ръкописи той купува, други получава в замяна на други ръкописи, с които разполага, обикновено по-нови, или на печатни книги, които специално носи със себе си, за да замени. Редица ръкописи той получава от монасите като дар или преписва сам. При нас се пазят такива преписи, които Виктор Григорович прави от български ръкописи. В случаи, когато виждал, че ръкописите загиват поради небрежно отношение – изоставени по тавани и мазета, той ги взимал, за да се съхранят за поколенията. Така Григорович успява да издири над 200 ръкописа, част от тях – български.

Снимки: rsl.ru