Новият филм на Адела Пеева очаква своята премиера на 24 ноември, в рамките на „Киномания – 2017“. Нарича се „Да живее България“ и представя различни гледни точки към сериозни теми – национализма, националистите, възраждането на екстремния национализъм, както и тънката граница между патриотизъм и национализъм.

Филмът е заснет без нито една дикторска дума, т. е. не присъства авторска оценка. И не защото Адела Пеева няма позиция. Напротив, има – в интервюто за Радио България ще откриете такива нюанси, загатнати изключително деликатно и толерантно. Вярна на себе си, известната документалистка се отнася към всички свои герои с уважение, оставя ги да изразяват убежденията си, да споделят. Задачата ми беше да покажа проблема в неговата дълбочина – казва тя. Това е първият български филм, посветен на национализма у нас. Ние всички знаем за това явление или най-малкото сме чували, но някак не искаме да се „задълбаваме“ много.

Адела Пеева е сценарист и режисьор на филма.  Работата е продължила три години – време, в което екипът е документирал изказвания и изяви на героите в София, Стара Загора и Пловдив.

Хората, които съм заснела, са доста млади – 13-14-годишни, което показва, че възрастовата граница е паднала. Те се обявяват за патриоти, но всъщност имат определен уклон към национализъм. Водят се от някакво патриотично чувство, казват, че всичко е в името на една по-хубава България. Но пък много лесно прекрачват границата между патриотизъм и национализъм. Смесват понятията, според мен. Въпросите са много. Например, какво е патриотизъм, докъде стига той, не се ли извършва злоупотреба с това понятие? Снимах в училища в Стара Загора, където имаше деца, които участват в шествия. Как става така, че от патриотичните скандирания „Да живее България“ веднага след това ги виждаме с факли в ръце, като участници в националистически шествия.



В Пловдив и София снимахме мащабно организирани събития, наричани „Луковмарш” – в памет на един генерал, поддръжник на Хитлер и присъединяването на България към Германия по време на Втората световна война. На шествията присъстват и чужденци, представители на сходни организации – националисти от Германия, Швеция, също крайни, които държат речи…

Идеята за филма „Да живее България” идва по време на работата върху предишния филм на Адела Пеева, посветен на българския летец Димитър Списаревски, загинал през Втората световна война. Защитавайки небето над София, той прави „въздушен таран” и сваля американски бомбардировач преди пилотът му да пусне смъртоносния си товар над града.

Снимах шествие за поклонение на гроба на Списаревски. Стана ми интересно какви са тези момчета, защото между тях има много образовани хора. И тук идва въпросът – кой спомага за осъзнаване на тези основни и важни понятия като национализъм и патриотизъм? Имат ли младите хора коректив? Според мен нямат. Дали ние – родители, учители, културни институции правилно възпитаваме децата на България.Дали с мълчаливата или явната си подкрепа някои авторитетни за тях личности не ги насочват към крайни прояви. Във филма „Да живее България” има кадри, заснети около националния ни празник 3 март. Когато учителката пита какво е национален празник, едно момче казва, че това е празник на българите, не е за чужденците и за циганите. До него седят три момичета от този етнос и просто се чудеха къде да се дянат от притеснение. Децата, които говорят така, веднага след това виждаме в шествието с факли в ръце. И отново въпрос – какво е това криворазбрано патриотично чувство, което ги кара да се включват в националистически прояви?

Може би най-често задаваните въпроси към Адела Пеева преди премиерата на филма са спазвала ли е „политическата коректност“, имало ли е автоцензура… Нейният отговор:

Не, не съм се съобразявала. Няма смисъл да правиш каквото и да било, ако ще спазваш конюнктурата. Проблемът е тревожен, а филмът е силно въздействащ. Завършва с прословутия Луковмарш, който се прави всяка година през февруари. И уж е разрешен само частично, но винаги се провежда. През 2018 г. по време на българското председателство на Съвета на ЕС вероятно ще има по-строги мерки за охрана. Но председателството ще отмине, а ние ще си останем с този проблем при най-младите хора. Ако ние искаме децата ни да бъдат крайни националисти – значи всичко е наред. Ако не искаме – трябва да направим необходимото. А ако хем не искаме те да са такива, хем ни е „все тая”, значи има сериозен проблем с нас самите.