Ден след Лазаровден и седмица преди Великден е Цветница – пролетен обичай, посветен на възраждащата се природа и нейната животворна сила. В църковния календар този празник е посветен на влизането на Христос в Йерусалим, където го посрещат с лаврови и маслинови клонки – дни преди да бъде разпнат на кръста. Отбелязва се и от православни, и от католици, и от протестанти.
У нас се нарича още Връбница, Цветна неделя, Куклинден. По традиция сутринта се посещава празничната църковна служба, от която хората си тръгват с осветени върбови клонки, здравец и цветя, които поставят пред домашната икона и на входната врата. Някога запазвали венчето от върба заради вярата в магическите сили на осветената клонка да предпазва от болести, уроки и стихийни бедствия. През пролетта и лятото, когато се задавала буря, изнасяли това венче на двора и поглеждали през негокъм градоносните облаци, за да се изчисти небето. Или запалвали част от клонката, за да предотвратят падането на гръмотевици. С върбова пръчка, взета от църквата на този ден, изкарвали животните на първата пролетна паша, за да са здрави и да има добър приплод.
На Връбница се правят специални хлябове, които са част от моминските обреди. През този ден се изпълняват ритуални действия, които завършват обичая Лазаруване. Преди обед момите се събират при най-близката река. Всяка носи върбово венче, китка или малко хлебче, наричано кукла. Момичетата пускат в реката „обредните реквизити“ и наблюдават чие венче (китка или хлебче) течението на водата ще понесе най-бързо и ще излезе първо в надпреварата. Притежателката му става кумица и от този момент се радва на специално внимание.
Постите не са свършили, но поради значимостта на празника се разрешава риба. Традицията все още не допуска сключените хора. Играе се само Боенец (Буенек, Буянец) – буйно, несключено хоро, изпълнявано на песен. Същото име носи и момата, която води това хоро със ситна стъпка в дясна посока, а отворената верига лъкатуши и на моменти се „засилва“.
Днес празникът продължава да се отбелязва из цялата страна. Върбови клонки и цветя красят домовете и християнските храмове. Най-празнично е настроението в домовете на имениците. А те са наистина много – празнуват всички, които носят име на цвете, храст или дърво.
Снимки: архив
Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..