На едно от първите заседания на Съвета на Европа българският политически емигрант д-р Г. М. Димитров настоява да бъдат оставени празни столове за страните от Източния блок, които един ден те да заемат. Земеделският лидер участва в движението за обединена Европа още от зародиша му, вярвайки, че ще дойде времето и тази част от континента да стане свободна и демократична. Затова и има нещо символично, че именно в Международния ден на архивите държавната агенция, пазител на миналото, отбеляза празника с две събития – прие архива на един от първите българи, подкрепили идеята за създаването на Европейския съюз и издаде албума “България и Европа”, разказващ за вековните ни връзки с европейските народи.
Архивът разкрива годините на Г. М. Димитров, прекарани в изгнание. Във Вашингтон той ръководи емигрантската организация “Български национален комитет”, която работи за демократизацията на България и разобличава жестокостите на комунистическия режим, а през 1951 г. създава първата българска рота, която служи в базите на НАТО в Западна Германия.
Баща ми беше забележителен човек, изцяло предан на България – той сваляше ризата от гърба си, за да поддържа вестника и организацията, които създаде в емиграция, и до последния си дъх работеше за освобождаването ни от комунистическия режим – разказва дъщеря му Анастасия Мозер, която дари неговия архив. – Той е депутат от 1931 г. до 1934 г., когато личният режим на Борис III забранява партиите. През 1941 г. е принуден да емигрира в Близкия Изток, защото монархът изпраща полиция да арестува опозиционни лидери, сред които е и Г. М. Димитров. Оттам по радио “Свободна и независима България” той отправя призиви към българския народ и информира за положението в страната, докато тя е съюзник на Третия райх. Завръща се през 1944 г. и е посрещнат топло от българския народ, но скоро след това комунистите започват да го преследват и го поставят под домашен арест. Но на 23 май 1945 г. той успява да се изплъзне - убежище му дава американският дипломатически представител у нас Мейнър Бърнс, а впоследствие успява да емигрира в САЩ. До смъртта си през 1972 г. Г. М. Димитров разобличава комунистическия режим и вярва, че демокрацията ще дойде и у нас, въпреки отчаянието на толкова много хора и приспособяването им към новата власт.
Времето на тоталитарния режим, белязал откъсването на страната ни от естественото й място сред свободните европейски народи, е половинвековен епизод, останал зад гърба ни. България обаче има многовековни връзки с народите на Стария континент, които се представят в албума “България и Европа”. Чрез документи, снимки, карти, скици той разкрива значими събития и личности, свързани с двустранното културно, политическо и икономическото влияние.
И тъй като говорим за събития, случили се в Международния ден на архивите, актуално звучи въпросът достатъчно ли се вглеждаме в миналото и четем ли историческите документи, за да не го повтаряме?
Интерес към това, което се съхранява при нас, има, но би ми се искало той да бъде по-голям – отговаря Михаил Груев, председател на държавната агенция “Архиви”. – Така че празникът е повод да призова изследователите, журналистите, всички с интерес към миналото да заповядат при нас. Разбира се, политиците нямат времето да се заровят в тази първична документация, но би ми се искало повече да се учат от историята, защото нейните начала са именно в архивите. Перманентна грешка е, че не се учим достатъчно от поуките на миналото. Затова и днес залитаме към крайности – национализъм и радикализъм, русофилство и османофилство, при положение, че имаме ясен път на развитие.
Снимки: Диана Цанкова и БГНЕС
При старта днес на предизборната кампания за предстоящите извънредни парламентарни избори на 27 октомври, служебният премиер Димитър Главчев отчете, че продължават усилията на изпълнителната власт да се елиминира изкривяването на вота на хората...
Пътуванията на български граждани в чужбинапрез август 2024 г. са 903 400, или с 8.3% повече от август 2023 г, съобщи Националният статистически институт в Световния ден на туризма - 27 септември. Пътуванията с цел почивка и екскурзия..
За първи път от 38 години населението на България почти е спряло да намалява. За 2023 г. намалението е с едва 0,3%, или само 2229 души. Това показват данни на правителството от отчета за изпълнение на стратегията за демографско развитие през..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
Второто издание на фестивала за улична музика и автентична градска култура Street Music Fest очаква своите почитатели от днес до 29 септември на..
Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева...