„Художникът Васил Горанов е едно щастливо изключение, защото има дарбата да почувства Историята и да пресъздаде талантливо нейните ключови събития и прославени герои, добавяйки към сътвореното с буквите и майсторските изяви на четката“. Тези думи принадлежат на българския историк акад. Георги Марков. А основната причина, поради която Васил Горанов започва да рисува исторически картини, е разговор с група деца преди 10 години. Тогава художникът решава да ги попита, знаят ли кой е Васил Иванов Кунчев, както е рожденото име на националния герой Васил Левски. Девет от десет деца не успяват да отговорят. Същото недоумение и неразбиране буди споменаването на други известни личности от Българското възраждане, като Захари Стоянов и Христо Ботев.
Това, всъщност, беше преломният момент – разказва Васил Горанов. – Тогава разбрах, че аудиторията и публиката в България имат нужда да намерят своите ориентири. Ние имаме славна история, имаме велики личности в нея и тя трябва да бъде преоткрита по нов начин, нагласена за окото и слуха на съвременния човек.За всички е ясно, че светът се променя. И аз реших да запаметя в картини, в големи живописни платна великите и славни моменти от многовековната българската история, най-вече за да създадат самочувствие на българите.
Картините на художника в стил исторически романтизъм са включени в учебници по история, красят календари и корици на научни трудове. Това ли е начинът картините на съвременните художници да стигнат до децата и до по-широката публика?
Когато бях дете, за мен това беше историята –едно е да четеш и да запаметяваш анализите на историците в учебниците, друго е да видиш една картина – цветна и триизмерна, за да се пренесеш в реалното време, в реалната епоха – спомня си Васил Горанов. – И една от целите на тези картини е точно такава – да стигнат по-близо до съвременния човек, който няма много време да чете и да анализира дълги големи исторически писания и романи. Аудиторията в днешно време е много интелигентна и много взискателна, и човек наистина трябва да бъде много коректен и искрен, ако иска публиката да му отвърне със същото.
Рисуването на впечатляващите със своята реалистичност и детайлност платна всъщност е резултат от труда на много хора. Васил Горанов работи с художници, които правят възстановки на картините, като години наред са се ровили из архиви и археологически разкопки, за да са наясно с костюмите, въоръженията и начина, по който са изглеждали хората по онова време. Използва също така стари гравюри и най-различни рисунки, останали от Средновековието.
На тази база изграждам и съвременните образи – обяснява художникът. – Освен че тези картини трябва да носят самочувствие и настроение на съвременния човек, те трябва да са и достоверни. Защото рисуването на българската история е сериозна отговорност. Ние не бива да подвеждаме никого и всичко трябва да бъде максимално автентично, доколкото е възможно.
Защо днес няма будители, поне не в смисъла, който влагаме в тази дума?
Защото времето е друго – отговоря Васил Горанов. – Времената, в които са живели и Ботев, и Левски, и големите личности на България, са били съвсем различни. Представете си свят без радио, без телевизия, свят, в който книгата на поезията или разказа са били прозорчето към света. Тогава може би ролята на будителите е била още по-трудна. Днес ни заливат с информация и всеки трябва сам да реши на какво да вярва. Българите са прекрасен, интелигентен народ, който е запазил името на страната си толкова години. Просто минаваме през един период, в който днес сме, може би, леко пообъркани, може би не сме достатъчно обединени, за да продължим нататък, но историята е показала, че ние ще намерим верния път, ще се съберем отново заедно и ще стигнем там, накъдето сме тръгнали. Българите трябва със самочувствие да търсят своето място в Европа и в света. Ние знаем как да оцелеем и да се преборим с предизвикателствата на времето, в което живеем.
Изкуството винаги е било тази част от света, която балансира между материалното и духовното. То е нещото, което създава нови светове и което дава възможност на хората да мислят и да се развиват в правилната посока. А историята винаги оживява в картините на големите художници.
Снимки: личен архив
Как е изглеждала София през 70-те години на миналия век? Отговор на този въпрос дава фотоизложбата "Спирка София ’70" с архивни снимки от известния български фотограф Панайот Бърнев. Експозицията ще отвори врати в столичната галерия Dot Sofia на 3..
“Есенният салон на изкуствата” – обединяващ музика, театър, танц, литература, изложби, ще се състои за двайсета поредна година в Пловдив. Откриването ще бъде тази вечер на Античния театър в Стария град с концерт “30 години в музиката” на Васил Петров...
Броени години преди да усетим полъха на свободата, достигнал и до нас с рухването на Берлинската стена, музиканти, художници, писатели, театрали се изявяват за първи път на сцените на фестивала "Аполония" в Созопол. Известната по онова време с..
След 17 успешни дати в Европа, популярният литературен формат "Пощенска кутия за приказки" продължава своето европейско турне с още 11 локации. То..
САЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това..
Във Варна филмът "Триумф" на режисьорския тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева спечели голямата награда за пълнометражен филм на 42-ия фестивал..