На 7 януари е денят на Йоан Кръстител, наричан също Йоан Предтеча – братовчед и предшественик на Исус Христос. Когато станал на 30 години, Йоан започнал да проповядва и да кръщава хората. Във водите на река Йордан дал свето кръщение и на Христос – събитие, което по-голяма част от православието почита на 6 януари, Богоявление. Свети Йоан е обезглавен по заповед на цар Ирод, комуто казал, че не му отива да има жената на брат си – Иродиада. Според евангелските текстове, именно тя поискала главата му. В народния календар ден преди това (на 6 януари) свършват Мръсните дни. След всички обреди от коледно-новогодишния цикъл за пречистване и освещаване, след всички благословии и наричания, хаосът е отстъпил и отново се възцарява космическата хармония. Дошло е новото начало. Обичаите Йордановден (Богоявление, Водици), Ивановден и Бабинден са в чест на това ново начало и са дълбоко свързани по своята същност. На всеки един от тези празници се извършва обредно къпане. Както е известно – на Богоявление, след като свещеникът хвърли кръста в леденостудените води, младите мъже и момчета се надпреварват да го извадят.

На Ивановден задължително къпят именяците „за здраве“. В обредното здравеносно къпане се включват и жените – невести и наскоро сгодили се. Оттам и името на празника в някои селища – „Женски водици“. Някога ходели т. нар. „къпачи“, които къпели (доброволно или насилствено) не само всички Ивановци, но и по-заможните представители на общността. През османското владичество „къпачите“ безнаказано можели да къпят дори бейовете и пашите.

В нашата традиция Ивановден е празник, посветен на кумството и побратимството, а в по-широк съвременен смисъл – на приятелството. В народните представи, когато Господ поделял света, на св. Иван се паднало „да кръщава земя и вода, млади булки и малки деца“. Някога на този ден във всяка българска къща устройвали големи празненства. Кумовете ритуално къпели младоженците, които са венчали през изминалата година, пръскайки ги с вода. А младото семейство задължително посещавало вечерта дома им, носейки (според локалните традиции) пита, кравай, млин, баница, вино, ракия. На този ден, както и на други празници, извършвали ритуала за побратимяване. А онези, които вече са встъпили в такова родство, празнували с побратимите и посестримите си.

Поверието гласи, че на Ивановден трябва да има сняг и лед, за да са здрави хората и добитъкът през лятото. От Йордановден и Ивановден започва изпращането на сгледници и сватовници, защото сватбите са разрешени до началото на Великденските пости. На Ивановден изтича срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини.

В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено своя „цар“ до чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение и с празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.



Християнизираното фолклорно мислене намира отражение и в празничните народни песни. Някои от тях разказват как Богородица тръгва със своя новороден син на ръце да му търси кръстник. Свет Иван (Св. Йоан) се съгласява да извърши светото кръщение. Когато надвесва Млада Бога над водите на река Йордан, дъното ѝ се позлатява, а бреговете ѝ се посребряват. Символ на благоденствие през новата година, златото и среброто „греят“ и в друга популярна песен, изпълнявана някога на Йордановден и Ивановден (записана преди време от Даниел Спасов и Милен Иванов).

Израсло дърво високо,
та е стигнало синьото небо.
Клони му беха от чисто сребро,
листа му беха все сухо злато.
По листата му златни пчелици
Дърво високо – сам свети Иван.
Сребърни листи – свети икони,
златни пчелици – божи християни.

Бабинден, последният от триадата, е в почит на бабите-акушерки, родилките, новородените и най-общо казано – чудото, наречено раждане на нов живот. При преминаването от юлианския към григорианския календар, около Бабинден се получава интересен феномен. Според историческите документи, папа Григорий XIII установява „новия стил“ през 1582 г. Повечето западноевропейски държави го приемат скоро след това, а източното православие – в началото на ХХ век. През 1916 г. Българската държава преминава към новия календар, а Българската православна църква – през 1968 г. Църковните празници у нас са изместени с 14 дни напред, заедно с тях и християнизираните фолклорни обичаи. От 19 януари Йордановден се мести на 6-и, на следващия ден е Ивановден (7 януари). А Бабинден местят на 8 януари, независимо, че е изцяло езически празник и няма християнски аналог. В съзнанието на българина той просто е неотделима част от предхождащите го обичаи. И още един феномен – на много места в България днес трите празника се отбелязват и по „нов“, и по „стар стил“.

Снимки: БГНЕС