Всяка година в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост край южноморавското селце Микулчице /Чехия/ се стичат българи от Чехия, Словакия, Унгария, Австрия и Германия. Идват и мнозина чужденци от различни славянски и православни общности по света. Но защо именно там се отдава почит на славянските първоучители, светите братя Кирил и Методий?
В обичайни дни, забързан за Прага, Бърно или другаде, пътникът обикновено подминава затънтените провинциални пътища към Микулчице. Но от 2009 година в тамошния парк се издига паметник на славянските равноапостоли. Причина за това става една малка книжка - “Тайната на гроба на Методий, моравски архиепископ”. Неин автор e чешкият археолог проф. Зденек Кланица. Той прави интересни хипотези за връзката на Методий с мястото.
Предполага се, че край Микулчице е била столицата на Великоморавия, наричана от по-късните автори Велехрад, което ще рече „големият замък”. Именно във Великоморавия светите братя Кирил и Методий осъществяват през 863-867 година своята историческа мисия, по време на която въвеждат в богослужението славянския език и първата славянска писменост.
От 1954 г. археологическите разкопки в Микулчице продължават 38 сезона и през 70-те години на миналия век са най-големите в Европа. На площ от 10 хектара е разкрит град, разположен на 3 острова в разлива на стратегическия речен път - Морава. Разкопани са основите на голям владетелски дворец, 12 църкви, три моста, две пристанища, над 2500 гроба. В общ комплекс с двореца е и голямата базилика. Край двете сгради са изследвани над 550 гроба. Но Кланица обръща внимание на гроб № 590, който е в голямата базилика. Ученият изказва смелата хипотеза, че тук през 885 г. е погребан Великоморавският архиепископ Методий.
Дали в намерения празен гроб № 590 настина е бил погребан Св. Методий и дали изобщокрай Микулчице е Велехрад, е спорен научен въпрос. Съдбата на мощите на светеца, въпреки тяхното издирване през последните цели 2 века е загадка, която все още очаква своя отговор. Други търсят Велехрад и гроба на Методий на север по реката. Самият Кланица смята, че селището край Микулчице се е наричало Морава. Но други автори предлагат различни хипотези за някогашното му име.
За неизкушените от историята е изненадваща голямата почит, отдавана от католическата църква и от местните моравци и словаци на светите братя - като духовни фигури те са православни мисионери от преди голямата Схизма през 1054 година. Но за мащаба и значението на тяхната мисия в отдавна изчезналата Великоморавия говори фактът, че 11 века по-късно те предизвикват не просто академичен интерес, а все още са в центъра на горещи политически, културни и религиозни дискусии в Чехия и Словакия.
Впрочем, след приключването на разкопките, историческото място край Микулчице е превърнато в един поддържан, но прозаичен музеен парк. Сред инициаторите на промяната е българският дипломат Здравко Попов. Като посланик в Прага той има голям принос за издигането в Микулчице на паметника на светите братя. Самата пластика е дело на живеещия в Словакия българин Емил Венков.
Дори и да не е 24 май, при възможност, по всяко време, е хубаво да се иде в Микулчице. Днес река Морава е граница между Чехия и Словакия, но се преминава свободно. Наблизо превратностите на времето милостиво са съхранили един бисер на средновековната култура, оцелял още от епохатана Кирил и Методий и тяхната великоморавска мисия. Това е църквата Св. Маргарита Антиохийска - на другия бряг на Морава, до село Копчани. Култът към Св. Марина/Маргарита е византийски. На запад почитанието към нея идва късно след 9-ти век, като наричат светицата Маргарита. Дали култът не е пренесен също от светите братя? Можем само да предполагаме. Но със сигурност Св. Методий е бил край храма и е служил в него. Неговият дух е все още там, а местните хора продължават да наричат „Света Маргарита“ - „Методиевата църква“.
Снимки: Иво Иванов
Пафтите са типично българско украшение. Ще ги разпознаете лесно като елемент от носиите от различни краища на България. Тези декоративни акценти от традиционното българско облекло могат да бъдат кръгли или овални, лети или ковани. Покрити са..
София предлага неограничени възможности за разходки по следите на историята. Сред най-посещаваните обекти в столицата е църквата ротонда "Св. Георги". Това е най-старата сравнително добре запазена антична сграда в града . Построена е в началото на..
Най-доброто убежище от летните жеги в района на родопския град Смолян е резерватът „Сосковчето“ , който се отличава с удивителното си многообразие от флора и фауна. Но туристите идват тук най-вече заради зеленината и една от най-красивите..