Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Пътешественикът Иван Панкев: Колкото по-малко имаш, толкова си по-свободен

13
На Слоуп Пойнт – най-южната точка на Южния остров на Нова Зеландия

От няколко години Иван Панкев прекарва част от времето си, обикаляйки света. Това, което види и научи, разказва в текстове и снимки в своя блог. Пътешественикът, известен в глобалната мрежа като Johnnie B. Goode, е посетил над 30 страни.

Обича да пътува на автостоп. Убеден е, че гледната точка на стопаджията е по-различна от тази на традиционния турист. На въпроса колко луд трябва да си, за да тръгнеш по света на автостоп, отговаря с чаровната си усмивка:

Аз в България не бях пътувал на стоп. Когато през 2012 г. отидохме с приятелката ми в Аржентина за първото ми голямо пътешествие, реших, че ще пътуваме така. Беше странно. Изправяхме се край пътя, срам ни беше да вдигнем палец. Но нещата тръгнаха. Най-голямото ми пътуване на стоп беше 5 месеца от Турция до Иран и обратно. Обичам да пътувам така заради срещите, които се случват. С кола под наем и обществен транспорт нямаш такъв досег с местните, ти си турист. А когато пътуваш на стоп, малко или много си един от тях.

Това му помага и да „превключва“ между културите:

Когато пътуваш на стоп, спиш на палатка, си по-отворен към чуждата култура. Бързо научаваш, кое не е подходящо да се прави. Например, в Иран доста бързо ми обясниха, че там да вдигнеш палец, е равнозначно на нашия среден пръст и така не се стопира.

Мостът на 33-те арки, Исфахан, Иран

Най-запомнящата се среща през тези пътувания му се случва точно в Иран:

Беше фрапантен пример за иранското гостоприемство. На стоп ме взе възрастен човек, който караше цистерна. Казах му: „Остави ме там, където отиваш. Аз съм с палатка, ще остана да спя там или ще продължа“. Той обаче ме покани у дома. Къщата представляваше бетонна кутийка на средата на нещо като полупустиня. Вечеряхме, каквото имаше. После каза: „Хайде да лягаме“. Помислих, че всички ще легнем на земята – там нямат легла. На земята също се яде. Това не е признак на бедност (предполагам, че оттам е и в България традицията, когато влизаш в къща, да си събуваш обувките – никой не обича да му газят масата с обувки). Но човекът с жена си и двете си деца легнаха да спят навън и ми оставиха цялата къща с климатик.

Неочаквана среща в азербайджанската столица Баку – с двукратната олимпийска шампионка по стрелба Мария Гроздева

Много красиви места е виждал Иван по света, но това, което се врязва най-дълбоко в съзнанието му, са водопадите Игуасу в Аржентина. Беше краят на зимата – началото на лятото. Имаше пълноводие. Гледката ме остави без дъх, спомня си той.

На връх Казбек (5047 м.), Грузия

Но ако става дума за вкусна храна и хубав алкохол, съветва – посетете Грузия! Спомня си едно пътуване на стоп там, когато го качват в 8 ч. сутринта. След половин час спират колата и казват: „Тук трябва да изпием половин литър водка“. А пътуващите са трима. Шофьорът благоразумно се отказва и на останалите двама им се налага да изпият този половин литър, за да продължат.

Езерата Корулди, Грузия

Всяка страна има свои нрави, смее се Иван и осъзнаваш, че за всяка от тях пази кътче в сърцето си. Но може би най-голямата му слабост остава Южна Америка – неоправдано слабо популярна за българите дестинация. А перлата там за него е Еквадор. Това е едно от скритите богатства на Южна Америка. Малка страна с дружелюбни хора. В нея има всичко – върхове над 6 000 м, плажове, джунгла, казва Иван.

Храмът на слънцето в Ингапирка, Еквадор

Откровен е, че пътешествията и срещите с различните култури му помагат да надгражда себе си като личност:

Първо, промениха възгледите ми за това, какво му е нужно на човек. Когато 4-5 месеца пътуваш само с багажа, който носиш на гръб, осъзнаваш, че колкото по-малко имаш, си по-свободен, по-малко ти тежи. Оттогава се стремя да не се затрупвам с вещи. Другото е, че когато обикаля, човек се убеждава, че навсякъде хората са еднакви, независимо колко различни изглеждат. Имам предвид, че са еднакви техните желания и стремежи. Всеки иска сигурна работа или доходи, да живее спокойно, да отгледа децата си. По-космополитен става човек, учи се да приема хората с техните различия. Смятам, че е хубаво младите хора да пътуват. Така те виждат какво има по света и по-добре разбират какво искат от живота.

Снимки: © Johnnie B. Goode

Още от категорията

На Пампорово условията за ски са отлични

В планинския курорт Пампорово снежната покривка е вече 130 см. Разположен във вътрешността на Родопите, на 1650 м надморска височина, курортът разполага с 37 км писти с различна трудност, като най-дългата е 5,1 км, а максималната денивелация е 476..

публикувано на 28.12.21 в 13:05
Полина Карастоянова

Полина Карастоянова: България може да се окаже в Covid изолация

Ниският процент на ваксинация е убийствен фактор, който работи против българската икономика, туризъм, инвестиции и обществен интерес, коментира пред БНР Полина Карастоянова, изп. директор на Националния борд по туризъм. По думите й, туристическият бранш..

публикувано на 27.12.21 в 15:24

С балон над Софийското поле, snowkiting в Рила и още нестандартни идеи за празниците

Дните в края на годината са зашеметяващ водовъртеж от приготовления, обикаляне на супермаркети и молове, претрупани трапези, пийване, хапване и срещи с любими хора . Ала това достатъчно ли е, за да се отървем от натрупания стрес и да потърсим вътрешно..

публикувано на 23.12.21 в 09:10
Подкасти от БНР