Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Навършват се 60 години от началото на подводната археология в България

През август 1959 г., в района на нос Калиакра в Черно море, се извършва експедиция, определяна като начало на българската подводна археология. По повод 60-годишнината от това събитие, БТА разтговаря с Преслав Пеев, ръководител на секция "Морска геология и археология" в Института по океанология към БАН във Варна. Ученият отбелязва, че всъщност въпросната експедиция не открива следи от битката между Русия и Османската империя през 1791 г., каквато е била нейната цел. Първите успехи на българската подводна археология идват няколко месеца по-късно, с откриването на интересни артефакти в района на Маслен нос. Особено бурно науката се развива през 60-те и 70-те години на миналия век, с проучвания по цялото Черноморие. В хода на тези проучвания са открити потънали праисторически селища, части от антични селища, жилищни квартали, крепостни стени, кораби.

Цели плавателни съдове, потънали в българска акватория, не са открити, но по морското дъно са намерени най-различни товари на дълбочини от 2до 30 метра. Все пак са открити обаче няколко запазени антични кораба. Най-старият, датиран към втората половина на втори-началото на трети век от новата ера, е превозвал обработена риба – европейски сом, уловен най-вероятно в някоя от големите реки в северозападния район на Черноморието. Още от времето на Аристотел се знае, че от Черноморския регион се е изнасяла риба за Егейския. Търговските кораби обаче са превозвали и зърно, вино, кожи, метали, зехтин. Знае се, че от Поморие е изнасян и хайвер за Константинопол, но няма сведения за кои от големците е бил предназначен той.

Корабоплаването по Черноморието по принцип е било каботажно, или покрай брега, но древните са предприемали и рискови пътувания, прекосявайки морето напряко. Свидетелство за това са останки на потънали кораби между Турция и Крим. За смелостта на старите мореплаватели говори и открит плавателен съд в района на Черни нос край Бяла, чийто товар е със северноафрикански произход.

Теченията в морето не са се променили особено от древността насам, но има сериозни промени във вида на крайбрежието. Потъването на селищата, които са били близо до брега, не е било следствие от катаклизми и повишаването на нивото на Черно море, а е ставало постепенно. Всъщност нивото на морската вода и в днешни времена се покачва с 2,8-3 милиметра на година.

Съвременните технологии разширяват много възможностите на подводната археология, коментира пред БТА доцент Пеев. Вече са регистрирани обекти на големи дълбочини, включително дървени плавателни съдове.

Въпреки отминалите години, те са запазени добре благодарение на сероводородната зона на Черно море, която е нещо като естествена лаборатория за консервиране,тъй като в нея няма микроорганизми, които да разяждат органичната материя.Институтът по океанология към БАН във Варна разполага вече и с мини подводница, достигаща дълбочина от 170 метра.

Както навсякъде по света, има и легенди за подводни съкровища, но учените са скептични по отношение на тях, както и към приказките за пиратски съкровища. Пиратство в Черно море наистина е имало и набезите са добре описани, особено през 17 век. Свидетелства за сериозни морски битки с пирати в Черно море обаче няма и приказките за черни флагове с ухилени черепи и кръстосани кости предизвикват по-скоро смях, коментира в интервюто за БТА доцент Преслав Пеев. Но самият той прави уговорка, че все пак някой ден Черно море може и да изненада учените.

Снимки: архив, EEF/Black Sea Map и io-bas.bg и


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В края на седмицата времето остава облачно и дъждовно

В петък , 19 април, минималните температури в страната ще са между 2 и 7°, в София 1°. Облачността ще е значителна, с разкъсвания по поречието на Дунав. По обяд в Рило-Родопската област ще завали. Дъждът до вечерта ще обхване Южна България...

публикувано на 18.04.24 в 20:20

Рисковете за страната идват от образованието, демографията и здравеопазването

10 основни риска пред страната за идната декадапосочва националното експертно проучване, озаглавено "Десет години, десет риска пред България", предава БТА. "Влошаване на системата на образованието“ е водещият риск посочен от допитването...

публикувано на 18.04.24 в 19:50

България днес - 18 април 2024 г.

В „България днес“ на 18 април, Световен ден на радиолюбителите, разговаряме с Виктор Маринов, отдаден на радиото от 1977 г., след това се спираме на конвенционалните форми на журналистиката и въпроса доколко те намират отклик у младата публика в контекста..

публикувано на 18.04.24 в 19:00