Всеки от нас пази скъпи спомени от първия учебен ден. Позитивни емоции носи очакването за среща с учителя в първи клас, с приятелите и съучениците в училище. 15 септември е официалната дата за откриване на учебната година в България. Тази година обаче средата на септември се падна в неделя, затова учениците тръгват на училище на 16 септември /понеделник/. Настроение в днешния ден създават тържествата, организирани от всяко училище за посрещане на най-малките, които за пръв път прекрачват школския праг. Атмосферата е празнична, а класните стаи са изпъстрени с красиви букети цветя, които първокласниците поднасят на своите учители. Музиката и фанфарите около първия учебен ден обаче бързо ще утихнат и на тяхно място ще се настани до болка познатият дебат за реформата в българското образование.

По традиция той започва с темата за обема и теглото на учебниците, които малките ученици ще носят на гърба си всеки ден към училище. Сред предлаганите решения е книгите да се печатат на олекотена хартия, както и това – учебниците да се оставят в шкафче в училище. Към дискусията логично се добавя темата за матурите след 7 и 12 клас и националното външно оценяване, което, освен в четвърти клас, от тази година ще се провежда и за десетокласниците. Общо е впечатлението, че българското училище се променя, макар и с бавни темпове. Център на промяната е българският учител, който неведнъж в исторически план се е доказал като интелектуалец и хуманист с будна гражданска съвест и прогресивни разбирания. Затова днес се връща респектът към добрите учители, а трудът им се оценява по-високо в морално и материално изражение. Програма „Мотивирани учители“ пък насърчава финансово преподавателите, които пожелаят да работятв училища в проблемни области, включително с ученици, които имат ниски образователни резултати или нисък социален статус.

„Все още българинът обича да инвестира в образованието на своите деца и има уважение към училището“ – казва пред БНР Събка Попова, старши експерт в Регионално управление по образованието − София. Тя открои работата на иновативните училища, които са 395 в цялата страна, а това означава, че всяко пето училище у нас е въвело иновативното образование. „Всяко училище има своята специфика, затова и палитрата на иновациите е много пъстра“, казва Събка Попова и добавя, че е голям броят на училищата, които работят с повече от една иновация. „Те разработват програми, в които интегрират учебното съдържание по два или повече учебни предмета. Разработват нови методики на обучение, при които учениците биха усвоили по-лесно български, английски, или хърватски език, например. В други иновации се набляга на чуждоезиковото обучение, на математиката, на природните науки. Други пък работят по гражданското образование на учениците, по обогатяване на знанията им за българските обичаи и фолклор. Като цяло, всички иновации са насочени към повишаване на мотивацията за учене у децата, за развиване на мисленето и за изграждане на гражданска позиция у тях. Работи се по изграждането на учениците като личности, които в динамиката на днешното време да са готови да посрещнат всяко едно предизвикателство и в същото време успешно да се справят с поставените им задачи“ – подчертава Събка Попова.