Проектът „България 2030“ – между желан и оспорван

В рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) представители на правителството, работодателите и синдикатите обсъдиха проект на Министерството на финансите за Национална програма за развитие на България до 2030 година. Документът е смятан за изключително важен, тъй като на практика трябва да определи насоките в политиките на развитие във всички сектори на държавното управление. Наречен „България 2030“, той формулира стратегически цели, сред които технологична трансформация, демографски подем, намаляване на неравенствата, ограничаване на преждевременното напускане на образованието от сегашните 12,7 до 7,0 на сто, намаляване на населението в риск от бедност или социално изключване от 32,8 на 25 на сто.

Като цяло, бизнес организациите в НСТС определиха насоките за развитие като правилни, но направиха и редица предложения. От Българската стопанската камара коментираха, че по отношение ръста на Брутния вътрешен продукт, преодоляването на регионалните дисбаланси и на неравенството в доходите, освен амбициозни, целите трябва да са и реалистични. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България заявиха „пълна подкрепа“ и „висока оценка“ за усилията на правителството за изработването на стратегически документ за предстоящия 10-годишен период. Конфедерацията обаче иска програмата да бъде „детайлизирана“, за да отговаря на „динамиките на обществените отношения“. Тя ще участва в последващите обсъжданията на всички нива, но ще се въздържа от оценки дали подкрепя или не конкретни политики, защото на този етап точните цели в отделните икономически направления не могат да бъдат предвиждани. Подкрепа за правителствения проект изразиха и от Асоциацията на индустриалния капитал, но с уговорка, че той съдържа някои трудно постижими цели, а същевременно някои приоритети са занижени.

Според Конфедерацията на независимите синдикати в България, програмата трябва да се доработи по начин, който да определя развитието на страната независимо от това, кой ще я управлява. Другият голям синдикат – Конфедерацията на труда "Подкрепа" пък заяви, че липсват мерки за борба със сивата икономика и други важни индикатори като условията на труд и заплащането.

Залаганите към момента цели за развитие са само първа стъпка към изработването на окончателна визия, която да „послужи не само за мечти, но и за реални стъпки напред", коментираха от Министерството на финансите. Подобно на някои от партньорите в НСТС, правителството също разглежда обсъждания проект „България 2030“ като „жив документ“, който през следващите години вероятно ще търпи промени. Преди да бъде окончателно приета, до края на 2020 година, стратегията отново ще бъде подложена на дебат в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Още от категорията

Над 1/3 от българите студуват и замърсяват околната среда

България е в Югоизточна Европа, където се предполага, че климатът е по-мек, че има повече слънчеви и топли дни и че рядко се налага допълнително отопление на жилищата и служебните офиси. Истината обаче е, че страната е на Балканския полуостров, и..

публикувано на 08.01.20 в 11:53

Пари и здравеопазване

Доброто здраве струва пари в наши дни. И то доста, и не всеки може да си позволи да следва и прилага препоръките на докторите при лечение или просто за здравословен начин на живот, въпреки че според анкета на сайта Дневник, 68% от българите смятат..

публикувано на 06.01.20 в 11:52
Най-драматично е положението в Перник, където захранващият града язовир „Студена“ е почти празен.

Водата в България става все по-оскъдна и все по-скъпа

Проблемите с водата в България стават все по-сериозни. При население под 7 млн. души, 315 хиляди са засегнати от водни режими. Нарушено водоснабдяване има в 17 области, 40 общини, 12 града, 160 села. Освен град Перник, на воден режим са Ловеч,..

публикувано на 02.01.20 в 10:38