Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Архитектурни бижута на Русе

„Малката Виена“ на Балканите – дом на състоятелни търговци и борци за национално Освобождение

Знаковата сграда на Историческия музей в Русе е дело на австрийския архитект Фридрих Грюнангер
Снимка: ilovebulgaria.eu

Русе е един от българските градове, чиято история може да бъде проследена до дълбока древност. Фактът, че е разположен на брега на река Дунав, обуславя поселението в района както преди, така и след Христа. През хилядолетната история на града, негови обитатели са търговци и интелектуалци, а по време на турското робство и Възраждането, Русе е дом за много български революционери, участвали в националноосвободителните борби. След Освобождението и разделянето на страната от Берлинския конгрес /1878г./ на Княжество България и Източна Румелия, Русе става най-големият град в Княжеството. Претърпява бърз икономически подем, а това видимо променя градоустройството и неговия облик. Появяват се все повече нови сгради, повлияни от модерните за онова време европейски архитектурни стилове като барок и сецесион. Това кара съвременниците да наричат града „малката Виена“. Собственици на новите сгради най-често са банкери и търговци, чиито пътувания и успешни сделки в Европа и по света, им позволяват да вложат много средства в построяване и поддръжка на архитектурните бижута.




Една от интересните сгради е хотелът на Чикагото – разказва в своята своеобразна двутомна приказка за архитектурното наследство на България Мариана Мелнишка. Наречен е така на името на своя собственик Соломон Блаущайн, който веднага след Освобождението заминава за Америка.


Със спечелените пари, той се връща у нас и ги влага в голяма доходна сграда. Тя е много красива, пълна с ниши по фасадата, украсени с фигури на момичета. Превърната е в най-подходящото нещо за крайводен град – кабаре и хотел. Нейният собственик наема танцьорки от други крайдунавски страни, но за да бъде всичко по-пристойно, в приземния етаж прави модно ателие, което носи името „При Чикагото“. В сградата той прави и първият в страната асансьор, задвижван от човешка сила.

Макар и накратко, длъжни сме да споменем историята на още две знакови места за града, чиято стойност е по-скоро историческа, отколкото архитектурна. Това са къщите на Никола Обретенов и на родителите му-Тонка и Тихо Обретенови. И ако от последната, не е останало нищо, заради преустройството на Русе в началото на 20 век, то тази на Никола-наследника на една от най ярките възрожденски фамилии на България - съхранява паметта за своя обитател. Около личността и живота на последния останал жив след Освобождението Ботев четник, витаят множество легенди, свързани с неговото участие и роля в четата. След смъртта на Христо Ботев и нейното разбиване, Обретенов е заточен в Диарбекир, където дочаква Освобождението. При завръщането си у нас, той, както много други поборници, има възможност да заеме висок пост в управлението на новата държава.


Обретенов става народен представител, а след това и кмет на Русе. Тогава построява своя двуетажна къща. Стилът ѝ е неокласически, като в нея в момента се помещава музей. В него на туристите до 1989 г, са се говорели едни неща, а истинската трагична съдба на този дом е съвсем друга. Никола Обретенов има дъщеря Тонка, която се запознава с достоен за времето си българин, учил философия в Германия – Нико Просеничков. Връщайки се у нас, той се посвещава на образованието в България и става директор на Мъжката гимназия в Русе – една от най-престижните, след тези в Габрово и Свищов.

Скоро след комунистическия преврат у нас на 9 септември 1944 година, Просеничков намира смъртта си, наред с безброй просветители и голяма част от цвета на българската интелигенция. Заедно с него е разстреляна и жена му, която отказва да го остави. Семейството има две дъщери – едната, Милкана, умира от мъка, а другата – Лиляна, е изпратена в концлагер, където оживява, въпреки всичко, на което е подложена. В къщата на семейството пък, са настанени непознати хора, които изгарят семейната библиотека и унищожават ценни документи, разкриващи подробности от тяхното минало. Вече на свобода, Лиляна се запознава с художника Ненко Балкански, докато той е в Русе, за да нарисува портрет на нейната баба. Чувайки страшната история на Лиляна, пленен от красотата ѝ, той се жени за нея и я превръща в своя муза и модел.

Снимки: ilovebulgaria.eu и архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30

Почетоха паметта на жертвите от концлагера в Ловеч

С шествие-поклонение и панихида за 35 път бе отдадена почит на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Шествието тръгна от центъра на града и стигна до каменната кариера, където от 1959 до 1962  г. е бил лагера. „Сърцата ни са..

публикувано на 23.03.24 в 16:58